Читать «Синовете на Спарта» онлайн - страница 36

— Значи не мразят името ти, а онова, което си направил?

— Не съм направил нищо лошо. Нищо!

— Тогава какво основание имат да смятат, че си предател?

Ксенофонт вдигна ръце.

— Дойдох при теб като приятел, не като ученик. Тази вечер не съм в настроение за това. Я налей последното вино или ми позволи да купя още. Можем да говорим за всичко друго. Нека оставя това на улицата, в канавката.

Сократ сложи нарязаните зеленчуци и рибата в купата и добави парчета бяло сирене. Сипа зехтин, докато всичко не заблестя, след което стри между пръстите си бучка сол.

— По-добре да го направя, докато любимата ми не е вкъщи. Твърди, че слагам прекалено много сол, и е вярно, но какво е животът без нея? И, приятелю, не си идвал при мен от цял месец, макар че целият град кипи. Днес дойде тук за отговори, може би за съвет. И тъй, да потърсим сърцевината, както правят продавачите на охлюви с техните малки костени пръчици.

Вратата се отвори и жената на философа се появи на прага. Изгледа свирепо огромната купа и двамата мъже и сложи на масата помежду им две амфори вино.

— Делиос каза, че трябва да му се плати, или няма да има повече. Каза, че не бил лихвар. Че можеш да го докараш до просешка тояга, ако ти позволи.

— Делиос е скъп приятел и герой сред хората — със задоволство рече Сократ. Махна капачките от глина и кожа и подуши с наслада. — Нови, сурови и млади, любов моя. Като първите седмици на брак, нови приятели, нова любов, нови триумфи!

Жена му изсумтя, но не се задърпа, когато той я прегърна. Ксенофонт никога не беше харесвал начина, по който тя се държи със Сократ. Ксантипа сякаш не можеше да понася мъжа си, но двамата бяха отгледали трима синове. Макар че в поведението й се долавяше истинска горчивина, тя почти се потушаваше от любовта й към якия мъж, който я целуваше така звучно в момента.

— Извикай момчетата, прескъпа моя — рече Сократ. — Съветникът ми обясняваше гнева си.

— Съветът беше разпуснат — предпазливо каза Ксенофонт. — Вече нямам пост. — Знаеше, че ще бъде засипан с въпроси, и все още не беше склонен да задълбава повече, но Сократ като че ли беше забравил възражението му.

— А градът нуждае ли се от Съвет? Нима в Атина не са останали добри мъже, които да поемат обществените работи?

Сократ му даде чаша от новото вино и Ксенофонт отпи, докато се настаняваше на масата. Ксантипа изкрещя на синовете си да идват и сложи чинии, лъжици и ножове за всички. После запали маслена лампа и стаята се окъпа в златиста светлина.

— Защо трябва да казвам нещо, което вече ти е известно? — попита Ксенофонт.

— Защо трябва да се съпротивляваш? Не виждаш ли, че го правиш?

Ксенофонт стисна зъби. Настроението му помръкна толкова, колкото стаята се беше изпълнила със светлина.

— Добре. Съветът беше разпуснат, когато властта на спартанците беше съборена. Това ли искаше да чуеш? Трийсетте бяха заловени и повечето от тях бяха избити на улицата от тълпата. Собственият ти спартански ученик Критий беше обесен. Затова няма Съвет.

— А ти, приятелю? — меко попита Сократ. Докато говореше, тримата му синове слязоха шумно по стълбата, като се бутаха и се смееха, но заеха местата си мълчаливо, когато видяха баща си и госта му.