Читать «Синовете на Спарта» онлайн - страница 211

— Спокойно, елини — извика Ксенофонт.

Капитаните знаеха какво се кани да направи и го одобряваха. Бродът беше твърде тесен и уязвим, за да се опитват да минат през него срещу добре въоръжен противник. Нещо повече, гърците бяха по-слаби, отколкото всеки друг път — нямаше смисъл да се отрича това. Трябваше им добра храна и почивка почти месец или повече, за да си възвърнат бойната форма.

Хиляди конници ги очакваха на отсрещния бряг. Вестоносци препускаха напред-назад, докато останалите стояха и чакаха, очевидно объркани или уплашени, че някъде наблизо има брод. Ксенофонт заслони очи и се помъчи да огледа войската. Може би си мислеха, че гърците се опитват да ги заблудят. Може би Тисаферн ги беше предупредил за коварството им. Той се озъби, после викна:

— Напред! Другите назад!

И първите редици на Хрисоф наскачаха във водата, вдигайки пръски, които заблестяха на слънцето като искрящи криле.

В същия момент половината хоплити от ариергарда се обърнаха и побягнаха назад покрай брега. Тичаха като на състезание, като се бутаха и си викаха един на друг. Единствено хората от обоза останаха на мястото си, както им бе наредено. Някои от тях носеха мечове и копия, за да се защитят при евентуална атака. Това беше най-трудното решение, но Ксенофонт все пак даде заповедта. Никоя войска не можеше да маневрира на бойно поле и в същото време да защитава десет хиляди цивилни. Ксенофонт се замоли на Атина да бди над хората от обоза, докато самият той тичаше като момче и се смееше на странността на ситуацията.

По някакъв начин пълният хаос, който бе причинил, му даваше усещането, че може да тича цял ден. Маневрата беше негова. Нямаше втори брод.

Откри, че пет хиляди гърци могат да реват страховито. Дори да разтърсят небесата, ако пожелаят. Тичаше с ясната мисъл, че трябва да прецени идеално всичко. Беше се върнал обратно, сякаш да прекоси реката на друго място. В същото време не смееше да изтощи прекалено много хората си с дългите разстояния. Рано или късно трябваше да се откаже и да се върне при брода, открит от двамата братя. Задачата му беше да откъсне врага от Хрисоф. Спартанците междувременно трябваше да минат през реката. Трудно беше да не се ухили при мисълта, че врагът ще се сблъска за първи път с такива страховити воини.

— Готови! — изрева Ксенофонт. — Загряхме достатъчно! Обратно към брода.

Войниците спряха и се разсмяха. Духът им бе приповдигнат и всички се наслаждаваха на пълния хаос, който бяха предизвикали на отсрещния бряг.

Ксенофонт зърна движение с крайчеца на окото си и изруга. Нуждаеха се от уловката, за да объркат врага достатъчно дълго, за да могат спартанците да пресекат реката. Частта от плана, която не можеше да се предскаже, беше как ще постъпят кардухите. Както се беше опасявал, те бяха видели разделянето на силите му. Бяха видели слабост и сега се втурнаха устремно към гърците, полудели от жажда за отмъщение. Ксенофонт си пое дълбоко въздух и викна: