Читать «Синовете на Спарта» онлайн - страница 210

— Добро утро — каза Хрисоф. — Водя двама младежи. Мисля, че ще искаш да чуеш какво имат да кажат.

Ксенофонт се прозя и разтърка очи. Беше мръсен и брадясал. Рожденият му ден беше минал преди седмици, почти без да забележи. Беше на двайсет и седем, но се почувства по-стар при вида на младите спартанци. Те стояха почти голи, ако не се брояха сандалите им. Единият беше навил наметалото си и го бе метнал през рамо, като го бе закопчал на гърлото си. Носеше колана с меча си като препаска през бедрата, докато другият беше съвсем гол и изобщо не изглеждаше да се притеснява. И двамата изглеждаха невероятно здрави, помисли си Ксенофонт, докато потъркваше брадичката си.

— Да, слушам ви. Просто се наслаждавах на изгрева. Какво има?

— С брат ми бяхме отишли на разузнаване. Вървяхме час или два вчера привечер, около трийсет стадия надолу по реката. Започваше да се стъмва, когато видяхме един старец и една старица да крият дрехи или някакъв плат в камъните на отсрещния бряг. Помислихме си, че може да преплуваме, така че…

Брат му го прекъсна развълнувано:

— Захапахме ножовете си и нагазихме в реката, но водата така и не се надигна по-високо от кръста ни. Когато стигнахме другия бряг, старците бяха изчезнали и затова се върнахме.

— Видяха ли ви? Разровихте ли дрехите? — попита Ксенофонт, който вече се беше разбудил напълно.

Видя, че Хрисоф се е ухилил на реакцията му, но не му обърна внимание. В отговор двамата братя поклатиха отрицателно глави. Ксенофонт стисна радостно юмрук.

— И двамата си спечелихте благодарността ми.

— Браво на вас, момци. А сега се връщайте да проверите снаряжението си — каза Хрисоф. — Не мисля, че ще почиваме днес.

Ксенофонт се усмихна.

— Имам план, Хрисофе.

— Разбира се, че имаш.

Последните запаси храна бяха спомен и забавянето само беше отслабило колоната. Нужно беше известно време всички да бъдат накарани да станат, но слънцето още не се бе издигнало високо, когато Хрисоф поведе цялата войска покрай брега след двамата братя, които влязоха в ролята на съгледвачи. Бродът се намираше само на две мили надолу по течението, но моментът на истинската опасност беше при преминаването. Докато бяха до кръста във водата и се бореха със силното течение, гърците щяха да са ужасно уязвими. В историята на Гърция не една войска беше разбивана напълно, докато се опитва да мине през брод.

От отсрещния бряг врагът ги гледаше. Конницата започна да ги следва покрай брега, но хилядите пехотинци останаха на по-високия терен, предпочитайки изгодната позиция.

Кардухите в планината също се бяха струпали по склоновете и наблюдаваха какво става. Ксенофонт не ги изпускаше от поглед, докато вървеше с ариергарда. Все още не можеше да разбере напълно тези планинци и затова не можеше да състави план как да постъпи с тях.

Веднага щом Хрисоф се отдалечи, кардухите се спуснаха по склоновете и спряха под тях. Вероятно не възнамеряваха да нападнат, но ако им се отвореше възможност, със сигурност щяха да се нахвърлят върху гърците като вълци върху агнета. Бяха понесли жесток пердах в собствените си планини и гордостта им беше наранена.