Читать «Синовете на Спарта» онлайн - страница 213

Мъжете замърмориха одобрително и отново се затичаха. Зад тях кардухите най-сетне се бяха смълчали.

Когато петте хиляди на Ксенофонт се върнаха при брода, прашни и ухилени от успеха си, наближаваше пладне. Бяха поздравени с викове от хората от лагера, които се скупчиха около тях и ги тупаха по гърбовете. Облекчението им беше осезаемо. Хората от лагера бяха гледали как защитниците им побягват в две посоки, оставяйки ги сами на вражеска земя за първи път след Кунакса.

Ксенофонт научи, че спартанците са прекосили реката без особена съпротива и са разчистили брега от всеки, проявил глупостта да им се изпречи на пътя. Покрай отсрещния бряг лежаха захвърлени знамена. Ксенофонт ясно можеше да види откъде е минал Хрисоф — беше оставил диря от трупове след себе си. Стисна зъби и се запита къде ли се е дянал спартанецът. Планът беше да овладеят брода и да го изчакат да преведе хората от лагера. Противникът имаше прекалено голяма конница, за да бъде държана под контрол.

Ксенофонт потръпна, когато нагази в реката. Посегна да напълни шепи с ледената вода и да измие лицето си. Беше ужасен, че Хрисоф не е останал на брега. Трябваше да си напомни, че се доверява на спартанеца, особено след планините на кардухите. Щом Хрисоф беше решил да изостави района на брода, значи беше имал основателна причина да го направи.

Десетина хоплити застанаха в течението, за да отбележат откъде минава плитчината, и с жестове и окуражителни викове заприканваха хората да вървят напред, като в същото време внимателно следяха за внезапна поява на конници или стрелци. Петте хиляди на Ксенофонт бяха минали първи и много бързо, след което бяха подсигурили района, докато останалите се препъваха и се теглеха едни други през реката.

Ксенофонт остана във водата, макар че краката му изтръпнаха от студа. Първоначалното му намерение беше да остане само за кратко, но стотици хора, нагазили до гърди във водата, го засипваха с благословии, че ги е спасил.

Не че беше имал избор.

Когато всички стигнаха благополучно другия бряг, Ксенофонт отново строи хоплитите около тях. Страните на карето бяха тънки без Хрисоф, но Ксенофонт въпреки това ги поведе нагоре по склона и видя цялата равнина за първи път, откакто бяха стъпили на нея.

Полковете на персийските васали стояха неподвижни по билата на ниските хълмове недалеч от мястото, където Ксенофонт спря карето. Видя някои от пехотинците, които бе зърнал от другата страна: все още бяха по местата си. Бяха заели високи позиции и бяха решили да ги задържат независимо от всички трикове и игри на гърците. Едно малко каре тръгна нагоре по склона към мястото, на което се намираха. Той моментално позна кои са тези мъже и сърцето му се изпълни с гордост и тревога.

Подобно на пълзящо насекомо, спартанците изведнъж заблестяха в златисто. Цялото каре вдигна щитове, които се припокриха, за да ги защитят от валящите върху тях копия и стрели. Това беше войната, която познаваха, и Ксенофонт заповяда да тръгнат в същата посока. Врагът нямаше как да знае колко много необучени мъже и жени има в карето, а щеше да види само едно масивно настъпление. При тази мисъл Ксенофонт се усмихна и усети как умората го напуска.