Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 98

Веднъж един будистки монах ми каза: “Всичко, което съм научил през двадесетте години, в които съм монах, може да се събере в едно изречение: всичко, което възниква, отминава. Това е, което знам”. Разбира се, онова, което той искаше да каже, е: научих се да не се съпротивлявам срещу това, което е, научих се да позволявам на настоящия момент да бъде такъв, какъвто е, и да приемам преходността на всички неща и обстоятелства. Така намерих покой.

Несъпротивата срещу живота е състояние на благодат, спокойствие и лекота. Това състояние вече не зависи от това нещата да изглеждат по определен начин, да бъдат добри или лоши. Звучи почти парадоксално, но когато изчезне вътрешната ви зависимост от формата, тогава общите условия на живота ви, външните форми се подобряват значително. Неща, хора и условия, които сте смятали за необходими за щастието ви, сега идват при вас без борба или усилие от ваша страна и вие сте свободни да им се наслаждавате — докато траят. Всички тези неща, разбира се, ще отминат, циклите ще идват и ще си отиват, но когато няма зависимост, вече няма и страх от загубата. Животът тече с лекота.

Щастието, което извличаме от някакъв външен източник, никога не е особено дълбоко. То е само бледо отражение на радостта от Битието — бликащия от енергия мир, който ще намерите в себе си, когато навлезете в състоянието на несъпротива. Битието ви отвежда отвъд полярните противоположности на ума и ви освобождава от зависимостта от формата. Дори ако всичко около вас рухва и се разпада, вие все така ще имате в себе си дълбока сърцевина от покой. Може би няма да бъдете щастливи, но ще бъдете в мир.

ВЪЗПОЛЗВАНЕ И ОТКАЗ ОТ НЕГАТИВНОСТТА

Всяка вътрешна съпротива се усеща като негативност под една или друга форма. Всяко отричане представлява съпротива. В този контекст двете думи са почти синоними. Негативността се движи в диапазон от раздразнение или нетърпение до яростен гняв, от потиснато настроение или мрачно недоволство до самоубийствено отчаяние. Понякога съпротивата задейства емоционалното болково тяло и в този случай дори нещо дребно може да предизвика остра негативност — гняв, депресия или дълбока печал.

Егото смята, че посредством негативността може да манипулира действителността и да получава каквото иска. То вярва, че чрез нея може да привлече желаните обстоятелства или да премахне нежеланите. “Курс по чудеса” правилно изтъква, че винаги, когато сте нещастни, несъзнателно вярвате, че нещастието ще ви “откупи” онова, което желаете. Ако “вие” — умът — не вярвате, че нещастието е полезно, защо ще го създавате? Разбира се, истината е, че негативността не върши никаква работа. Вместо да привлече желано състояние, тя му пречи да възникне. Вместо да премахва нежеланото, тя го затвърждава. Единствената ѝ “полезна” функция е, че укрепва егото и именно заради това егото я обича.