Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 100
Екхарт Толе
Да, повтарящите се негативни емоции наистина понякога съдържат послание, също както и болестите. Но всякакви промени, които ще направите, били те свързани с работата, взаимоотношенията или средата ви, в крайна сметка ще си останат козметични, ако не произлизат от промяна във вашето ниво на съзнание. Колкото до това, то означава само едно: усилете присъствието си. Когато достигнете определена степен на присъствие, вече нямате нужда негативността да ви казва какво ви е нужно във вашата ситуация. Но докато я има, възползвайте се от нея. Използвайте я като сигнал, който ви напомня да присъствате повече.
Както вече казах, спирате възникването ѝ посредством пълно присъствие. Но не се обезсърчавайте. Все още малцина са хората на тази земя, които могат да поддържат състояние на непрекъснато присъствие, макар че някои се доближават до него. Вярвам, че скоро те ще бъдат далеч по-многобройни.
Винаги, когато забележите, че във вас е възникнала някаква форма на негативност, гледайте на нея не като на провал, а като на полезен сигнал, който ви казва: “Събуди се. Излез от ума. Присъствай”.
Има един роман от Алдъс Хъксли, “Островът”, написан през последните години от живота му, когато той живо се интересува от духовни учения. В него се разказва за един корабокрушенец, изхвърлен на отдалечен остров, откъснат от целия свят. На острова има уникална цивилизация. Необичайното в нея е, че жителите му — за разлика от целия останал свят — са наистина психически здрави. Първото, което човек забелязва на острова, са пъстрите папагали по дърветата, които сякаш постоянно крещят: “Внимание. Тук и сега. Внимание. Тук и сега”. По-нататък научаваме, че островитяните са ги научили на тези думи, за да им напомнят непрекъснато да запазват присъствието си.
И така, винаги, когато усетите да се надига негативността, била тя причинена от външен фактор, от мисъл или дори съвсем без видима причина, слушайте в нея гласа, който казва: “Внимание. Тук и сега. Събуди се”. Дори и най-дребното раздразнение е важно и трябва да бъде признато и да му се обърне внимание, иначе ще се натрупат изпуснати от наблюдение реакции. Както вече казах, може би ще успеете да се освободите от тях, след като осъзнаете, че не искате в себе си това енергийно поле, от което няма никаква полза. Но внимавайте да се освободите от него изцяло. Ако не можете, просто приемете, че го има, и насочете вниманието си към усещането, както стана дума по-рано.
Можете да накарате негативната реакция да изчезне, като си представите как ставате прозрачни пред външната ѝ причина. Препоръчвам ви да правите това упражнение най-напред с дребни, дори тривиални неща. Да речем, седите си спокойно вкъщи. Изведнъж отсреща на улицата започва пронизително да вие автомобилна аларма. Напада ви раздразнение. Какво е предназначението му? Няма такова. Защо сте си го създали? Ами не сте. Това е работа на ума. Реакцията е напълно автоматична, напълно несъзнателна. Защо я е създал умът? Защото се е вкопчил в несъзнателното убеждение, че съпротивата, която вие усещате като негативност или нещастие под някаква форма, по някакъв начин ще премахне нежеланото състояние. Това, разбира се, е заблуда. Съпротивата, която умът създава — в този случай раздразнението или ядът — е нещо много по-разстройващо от първопричината, която се опитва да премахне.
