Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 97

Понякога чуваме за хора, които са загубили всичките си пари, или чиято репутация е унищожена, и които се самоубиват. Това са крайни случаи. Други, на които се е случила някаква голяма загуба, са дълбоко нещастни или се разболяват. Те не могат да разграничат живота от житейската ситуация. Неотдавна четох за прочута актриса, починала на осемдесетина години. Когато красотата ѝ започнала да запада и старостта започнала да я загрозява, тя изпаднала в отчаяние и заживяла отшелнически. Тя също се е идентифицирала с някакво обстоятелство — с външния си вид. Отначало това обстоятелство ѝ е носило щастливо самочувствие, после — нещастие. Ако беше успяла да се свърже с непознаващия формите и времето живот вътре в себе си, е можела да наблюдава западането на външната форма от място на спокойствие и мир. Нещо повече, външната ѝ форма е щяла да стане все по-прозрачна за светлината, бликаща от непознаващата възрастта нейна истинска природа, и така красотата ѝ е нямало да западне истински, само е щяла да се преобразува в духовна красота. Но никой не ѝ е казал, че това е възможно. Най-важното от всички знания все още не е общодостъпно.

Буда учи, че дори и щастието е “дукха” — дума от езика пали, която означава “страдание или неудовлетворение”. То е неделимо от своята противоположност. Това означава, че щастието и нещастието ви всъщност са едно и също нещо. Разделя ги само илюзията на времето.

Това не е негативизъм, а просто признаване на природата на нещата, за да не преследвате до края на живота си една илюзия. Не казвам също, че вече не бива да цените приятните и красивите неща и състояния. Но да търсите посредством тях нещо, което те не могат да ви дадат — идентичност, чувство за непреходност и себеосъществяване — е сигурен начин да си навлечете разочарование и страдание. Цялата рекламна индустрия и потребителското общество биха рухнали, ако хората намерят просветление и вече не търсят своята идентичност чрез вещите. Колкото повече преследвате щастието по този начин, толкова повече то ще ви убягва. Нищо никога няма да ви задоволява, освен временно и повърхностно, но може би ще трябва да изпитате много разочарования, преди да осъзнаете тази истина. Нещата и състоянията могат да ви донесат удоволствие, но ще ви донесат също и болка. Те могат да бъдат източник на удоволствие, но не могат да ви дадат радост. Нищо не може да ви даде радост. Радостта е безпричинна и възниква вътре във вас като радост от Битието. Тя е съществен елемент на вътрешното състояние на покой — състояние, което понякога наричат божествен мир. То е вашето естествено състояние, а не нещо, за чието постигане трябва да се трудите усилено или да се борите.

Много хора обаче така и не разбират, че не може да има “спасение” в нищо от онова, което правят, притежават или постигат. Онези, които го проумеят, често стават отегчени и потиснати — ако нищо не може да ти даде истинско себеосъществяване, тогава за какво остава да се бориш, какъв изобщо е смисълът на всичко? Старозаветният пророк може би е проумял именно това, когато е написал: “Видях всички работи, които се вършат под слънцето; и ето — всичко е суета и гонене на вятър”. Когато стигнеш дотам, от отчаянието те дели само една стъпка — както и от просветлението.