Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 69
Екхарт Толе
ИЗТОЧНИКЪТ НА ЦИ
Не, не е едно и също. Неизявеното е източникът на ци. Ци е вътрешното енергийно поле на тялото. То е мостът между външното ви аз и Извора. Намира се по средата на пътя между явното — света на формата — и Непроявеното. Ци може да се оприличи на река или на енергиен поток. Ако съсредоточите съзнанието си дълбоко във вътрешното тяло, вие проследявате коритото на тази река обратно до Извора. Ци е движение. Неизявеното е неподвижност. Когато достигнете точката на абсолютна неподвижност, която въпреки това кипи от живот, сте надхвърлили вътрешното тяло и ци и сте достигнали до самия Извор, до Неизявеното. Ци е връзката между Неизявеното и физическата вселена.
И така, ако насочите вниманието си дълбоко във вътрешното тяло, може да достигнете тази точка, необичайното място, където светът се разтваря в Неизявеното и то приема формата на енергийния поток на ци, а той, от своя страна, се превръща в света. Това е точката на раждането и смъртта. Когато съзнанието е насочено навън, възникват умът и светът. Когато е насочено навътре, то осъзнава своя източник и се връща обратно при Неизявеното. После, когато съзнанието ви се върне в материалния свят, приемате отново временно изоставената тъждественост с някаква форма. Притежавате име, минало, състояние, бъдеще. Но в едно важно отношение не сте същите като преди: зърнали сте в себе си действителност, която “не е от този свят”, макар че не е отделна от него и не е отделна от вас.
И така, правете следното духовно упражнение. Докато се занимавате със задачите си, не отдавайте цялото си внимание на външния свят и на ума. Задръжте част от него вътре в себе си. Вече говорихме за това. Усещайте вътрешното тяло дори когато се занимавате с делнични неща, особено когато общувате с хора или с природата. Почувствайте спокойствието дълбоко в него. Дръжте портала отворен. Напълно е възможно да съзнавате Неизявеното през целия си живот. Усещате го като дълбоко спокойствие някъде на заден план, спокойствие, което никога не ви напуска, каквото и да се случи във външния свят. Превръщате се в мост между Неизявеното и изявеното, между Бог и света. Това е състоянието на свързаност с Извора, което наричаме просветление.
Не оставайте с впечатлението, че Неизявеното е нещо отделно от изявеното. Как би могло да бъде? То е животът във всяка форма, вътрешната същност на всичко съществуващо. Светът е пропит с него. Нека ви обясня.
