Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 67

КАК ДИШАНЕТО ВИ ОТВЕЖДА В ТЯЛОТО

Понякога, когато умът ми е много активен,

набира такава инерция, че е невъзможно да отклоня

вниманието си от него и да почувствам вътрешното

тяло. Това се случва най-вече, когато изпадна

в тревога или притеснение.

Какво ще ме посъветвате?

Винаги, когато установите, че ви е трудно да се свържете с вътрешното тяло, най-просто е първо да се съсредоточите върху дишането си. Съзнателното дишане, което само по себе си е силна медитация, постепенно ще ви свърже с тялото. Следвайте с вниманието си въздуха, който влиза и излиза от тялото ви. Дишайте и усещайте как коремът ви леко се разширява и свива с всяко вдишване и издишване. Ако визуализирате лесно, затворете очи и се вижте окъпани в светлина или потопени в сияйна субстанция — море от съзнание. Вдишайте тази светлина. Почувствайте как тя изпълва тялото и то започва да свети. После постепенно се съсредоточете повече върху усещането. Сега вече сте в тялото си. Не се привързвайте към никакви визуални образи.

СЪЗИДАТЕЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА УМА

Ако се налага да използвате ума си за конкретна цел, използвайте го във връзка с вътрешното си тяло. Само ако можете да съзнавате, без да мислите, сте в състояние да използвате ума си съзидателно, а най-лесният път към това състояние е през тялото. Винаги, когато е нужен отговор, решение или творческа идея, спрете да мислите за миг, като съсредоточите вниманието си върху вътрешното енергийно поле. Осъзнайте тишината. Когато отново започнете да мислите, мисълта ви ще бъде свежа и творческа. Нека ви стане навик във всяка мисловна дейност на всеки няколко минути да превключвате между мисленето и вътрешното слушане, вътрешната тишина. Можем да кажем: не мислете само с главата си, мислете с цялото си тяло.

ИЗКУСТВОТО ДА СЛУШАТЕ

Когато слушате друг човек, не го слушайте само с ума си, а с цялото си тяло. Почувствайте енергийното поле на вътрешното си тяло, докато слушате. Това отвлича вниманието от мисленето и създава тихо пространство, където можете да слушате истински, без да се намесва умът. Давате на другия пространство — пространството да бъде. Това е най-ценният дар. Повечето хора не умеят да слушат, защото голямата част от вниманието им е ангажирана от мисленето. Те обръщат повече внимание на него, отколкото на казаното от другия, и напълно пренебрегват единственото, което истински има значение — Битието на другия зад думите и ума. Разбира се, не можете да почувствате нечие чуждо Битие, освен чрез своето. Това е началото на осъзнаването на единността, която е любов. На най-дълбокото равнище на Битието вие сте едно с всичко съществуващо.