Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 63

Ако задържате колкото може повече вниманието си в тялото, ще бъдете закотвени в Настоящето. Няма да се загубите във външния свят, нито в ума си. Мислите и емоциите, страховете и желанията до известна степен могат да останат, но вече няма да ви владеят.

Моля, проверете къде е вниманието ви в този момент. Вие ме слушате или четете тези думи в книга. Там е фокусирано вниманието ви. Освен това периферно осъзнавате нещата около вас, другите хора и т. н. Освен това е възможно да има някаква умствена активност около това, което слушате или четете, някакъв коментар на ума. Но няма нужда нещо от всичко това да ангажира цялото ви внимание. Вижте дали не можете същевременно да установите връзка с вътрешното си тяло. Задръжте в себе си част от вниманието. Не му позволявайте да се излее навън. Почувствайте цялото си тяло отвътре като единно енергийно поле. Това е почти като да слушате или да четете с цялото си тяло. Упражнявайте го през следващите дни и седмици.

Не отдавайте цялото си внимание на ума и на външния свят. Във всички случаи се съсредоточавайте върху онова, което правите, но при всяка възможност усещайте едновременно с това и вътрешното тяло. Останете закотвени в себе си. Наблюдавайте как това ще промени състоянието на съзнанието ви и качеството на нещата, които вършите.

Когато чакате нещо, където и да сте, използвайте това време, за да усетите вътрешното тяло. Така задръстванията по улиците и опашките стават приятни. Вместо мислите ви да се проектират далеч от Настоящето, потопете се по-дълбоко в него, като навлезете по-дълбоко в тялото.

Изкуството на осъзнаване на вътрешното тяло ще се развие в един съвършено нов начин на живот, състояние на постоянна свързаност с Битието, и ще прибави непозната досега дълбочина на живота ви.

Лесно е да присъствате като наблюдатели на ума, когато имате дълбоки корени в тялото си. Каквото и да се случи навън, вече нищо не може да ви разтърси.

Ако не запазите присъствието си — а обитаването на тялото винаги е важна част от това — умът ще продължи да ви управлява. Сценарият в главата ви, научен много отдавна, възпитанието на ума ще диктуват мисленето и поведението ви. Може да се освобождавате от него за кратко, но рядко за дълго. Това важи с особена сила, когато нещо “се обърка”, когато преживеете загуба или сте разстроени от нещо. Заучената ви реакция ще бъде неволева, автоматична и предсказуема, тласкана от единствената основна емоция, пропиваща умотъждественото състояние на съзнанието — страха.

И така, когато се сблъскате с предизвикателства, което винаги се случва, нека ви стане навик да се потапяте веднага в себе си и да се концентрирате колкото може повече върху вътрешното енергийно поле на тялото. Не е нужно това да продължи дълго, само няколко секунди. Но трябва да го направите в мига, в който се появи предизвикателството. Всяко отлагане ще позволи на заучената умствено-емоционална реакция да вземе нещата в свои ръце. Когато се фокусирате вътре в себе си и почувствате вътрешното тяло, мигновено настъпват спокойствие и присъствие, защото оттегляте съзнанието от ума. Ако ситуацията изисква да реагирате, реакцията ще се появи от това по-дълбоко равнище. Както слънцето свети безкрайно по-ярко от свещта, така в Битието има неизмеримо повече интелект, отколкото във вашия ум.