Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 64

Докато се намирате в съзнателна връзка с вътрешното си тяло, вие сте като дърво, чиито корени са дълбоко в земята, или като сграда с дълбоки и здрави основи. Втората аналогия е използвана от Иисус във всеобщо неразбраната притча за двамата мъже, които построили къщи. Единият я построил върху пясък, без основи, и когато дошли бурите и пороите, я отнесли. Другият копал дълбоко, докато стигнал до скала, тогава построил къщата и тя издържала на пороите.

ПРЕДИ ДА ВЛЕЗЕТЕ В ТЯЛОТО, ПРОСТЕТЕ

Почувствах се много некомфортно, когато се опитах

да насоча вниманието си към вътрешното тяло.

Усетих тревожност и леко гадене. Не можах да изпитам

това, за което говорите.

Това, което сте почувствали, е изостанала емоция, вероятно несъзнавана, докато не сте започнали да влагате внимание в тялото. Ако не ѝ обърнете малко внимание, емоцията ще ви пречи да достигнете до вътрешното тяло, което е на по-дълбоко равнище под нея. Внимание не означава да започнете да мислите за нея, а само да наблюдавате емоцията, да я почувствате пълно и така да я признаете и приемете такава, каквато е. Някои емоции се разпознават лесно: гняв, страх, скръб и т. н. Други са по-трудни за назоваване. Възможно е да имате просто неясно чувство за притеснение, тежест или ограничение, нещо средно между емоция и физическо усещане. Във всеки случай важното е не да можете да сложите на емоцията етикет от ума, а да я доведете максимално до съзнанието. Вниманието е ключът към трансформацията — а пълното внимание предполага приемане. Вниманието е като лъч светлина — фокусираната сила на вашето съзнание, което преобразува всичко в себе си.

В един добре функциониращ организъм емоцията има много кратък живот. Тя е като моментна вълничка, набраздила повърхността на Битието. Но когато не сте в тялото си, емоцията може да остане във вас дни и седмици, или да се свърже с други емоции със сходна честота, които са се слели и са се превърнали в болково тяло — паразит, който може да живее във вас години наред и да се храни от енергията ви, да причинява физически заболявания и да прави живота ви нещастен (виж Втора глава).

И така, насочете вниманието си към почувстването на емоцията и вижте дали умът ви не се е вкопчил в някакъв болезнен навик — обвинение, самосъжаление или недоволство — от който емоцията да се храни. Ако е така, това означава, че не сте простили. Непрощаването може да бъде към друг човек или към вас самите, но спокойно може да бъде към ситуация или състояние — минало, настоящо или бъдещо — които умът ви отказва да приеме. Да, може да има непрощаване дори към нещо бъдещо. Това е отказът на ума да приеме несигурността, да приеме, че бъдещето в крайна сметка е извън контрола му. Да простиш означава да се откажеш от страданието и скръбта. Това се случва естествено, след като осъзнаете, че от тях няма никаква полза, освен че укрепват фалшивото ви самоусещане. Прощаване означава да не се съпротивлявате срещу живота, а да му позволите да живее чрез вас. Алтернативата е болка и страдание и силно ограничаване на потока жизнена енергия, а в много случаи и физически заболявания.