Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 61

Защо толкова малко от отдадените на търсения са имали успех и са стигали до открития?

На нивото на тялото хората са много близо до животните. Всички основни телесни функции — удоволствието, болката, дишането, храненето, пиенето, отделянето, сънят, стремежът към търсене на партньор и създаване на поколение и, разбира се — раждането и смъртта — са общи. Дълго след падението от състоянието на щастие и цялостност в състоянието на заблуда хората внезапно са се събудили в животинско тяло — и са намерили това за много смущаващо. “Не се заблуждавайте. Вие не сте нищо повече от животни.” Като че ли това е истината, срещу която се изправят. Но тя е смущаваща и непоносима. Адам и Ева виждат, че са голи, и ги изпълва страх. Много бързо настъпва несъзнателното отричане на животинската им природа. Заплахата, че могат да попаднат във властта на мощни инстинкти и да се върнат в състояние на пълно несъзнание, наистина е била много реална. Около някои телесни части и функции, особено около свързаните със сексуалността, се появяват табута и срам. Светлината на съзнанието им не е била достатъчно силна, за да се сприятелят с животинската си природа, да я оставят да бъде и дори да се радват на този свой аспект. Още по-малко са могли да навлязат дълбоко в него, за да открият скритата божественост, реалността в илюзията. Затова са направили, каквото са били принудени да направят. Започнали са да се разграничават от тялото си. Започнали са да си представят, че имат тяло, а не че са тяло.

С възникването на религиите това разграничение става още по-силно изразено под формата на вярата, че “човек не е своето тяло”. Векове наред безброй хора и на Изток, и на Запад са се опитвали да намерят Бога, спасението и просветлението, отричайки тялото. Това отричане приема формата на отхвърляне на чувствените удоволствия и най-вече на сексуалността, на постене и други аскетични практики. Дори са причинявали болка на тялото в опит да го отслабят или накажат, защото са го смятали за греховно. В християнството наричат това потискане на плътските желания. Други се опитват да избягат от тялото, като изпадат в състояния на транс или търсят извънтелесни изживявания. Мнозина още го правят. Казват, че дори и Буда практикувал отричане на тялото чрез пост и краен аскетизъм в продължение на шест години, но не получил просветление, докато не изоставил тези практики.

Факт е, че никой никога не е получил просветление чрез отричане на тялото или борба с него, или пък чрез извънтелесни изживявания. Макар че те могат да бъдат великолепни и да ви позволят да съзрете състоянието на освободеност от материалната форма, в крайна сметка винаги трябва да се върнете в тялото, където се извършва същностната работа по трансформацията. Трансформацията е чрез тялото, а не извън него. Затова никой истински учител не е проповядвал борба с тялото или напускането му, макар че подчинени на ума техни последователи са го правили.

От древните учения за тялото са оцелели само някои фрагменти, например думите на Иисус: “Цялото ти тяло ще бъде осветлено”. Понякога те се запазват като митове, например, че Иисус никога не е напускал тялото си, а е останал едно с него и с него е отишъл в “рая”. Никой до ден днешен не е разбирал тези фрагменти и скритото значение на някои митове, затова вярата, че “човек не е своето тяло”, е всеобщо господстваща и води до отричането на тялото и опити да се избяга от него. Така безброй търсещи не са могли да постигнат духовно осъзнаване за себе си — останали са си с търсенето.