Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 50

МИНАЛОТО НЕ МОЖЕ ДА ОЦЕЛЕЕ

В ПРИСЪСТВИЕТО ВИ

Споменахте, че ненужното мислене и говорене

за миналото е един от начините, по които отбягваме

настоящето. Но независимо от миналото, което си

спомняме и с което може би се отъждествяваме, няма

ли вътре в нас и друго ниво минало, много по-дълбоко

вкоренено? Говоря за несъзнателното минало,

което определя животи ни, особено преживяванията в

ранното детство, може би дори и в минали животи.

Освен това има и културна обусловеност, свързана

с мястото, където живеем, и с историческото време. Всички тези неща определят начина,

по който възприемаме света, как реагираме,

как мислим, какви връзки имаме, как живеем живота

си. Възможно ли е изобщо да осъзнаем всичко това

и да се отърсим от него? Колко време ще е нужно?

И ако успеем, какво ще ни остане след това?

Какво остава, когато свърши илюзията?

Няма нужда да изследвате несъзнателното минало в себе си, освен когато то се проявява в настоящия момент под формата на мисъл, емоция или желание, реакция или външно събитие, което ви се случва. Това, което е нужно да знаете за несъзнателното си минало, ще бъде извадено на бял свят от предизвикателствата на настоящето. Ако се заровите в миналото, то ще се превърне в бездънна яма — винаги ще има още. Може би си мислите, че имате нужда от още време, за да разберете миналото или да се освободите от него, или с други думи, че бъдещето в крайна сметка ще ви освободи от миналото. Това е заблуда. Само настоящето може да ви освободи от миналото. Времето не може да ви освободи от времето. Протегнете ръка към силата на Настоящето. Там е ключът.

Какво е силата на настоящето?

Просто силата на вашето присъствие, съзнанието ви, освободено от мисловните форми — нищо повече.

И така, справете се с миналото на нивото на настоящето. Колкото повече внимание отдавате на миналото, толкова повече енергия му вливате и става по-вероятно да извлечете от него своята самоличност. Не ме разбирайте неправилно, вниманието е много важно, но не към миналото като към такова. Отдайте вниманието си на настоящето, на поведението си, на реакциите си, на настроенията, мислите, емоциите, страховете и желанията, които възникват в сегашното. Това е миналото във вас. Ако можете да присъствате достатъчно, за да наблюдавате всички тези неща, некритично или анализирайки, без да съдите, тогава вие се справяте с миналото и го разпръсквате със силата на присъствието си. Не можете да намерите себе си, потапяйки се в миналото. Ще намерите себе си, идвайки в настоящето.

Не е ли полезно да разберем миналото и така

да разберем защо правим определени неща,

защо реагираме по определен начин, защо несъзнателно

създаваме своята специфична драма, моделите

в отношенията си и т. н.?

Осъзнавайки все повече действителността на настоящето, може да прозрете внезапно защо културната ви основа действа по този точно начин, например взаимоотношенията ви следват определени шаблони, или си спомняте неща, които са се случили в миналото, или ги виждате по-ясно. Това е нормално и може да бъде полезно, но не е съществено. Същественото е съзнателното ви присъствие. То разпръсква миналото. То е агентът на трансформацията. Затова не се стремете да разберете миналото, а присъствайте колкото можете повече. Миналото не може да оцелее в присъствието ви, само в отсъствието ви.