Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 51

Екхарт Толе

ПЕТА ГЛАВА

СЪСТОЯНИЕТО НА ПРИСЪСТВИЕ

НЕ Е КАКВОТО СИ МИСЛИТЕ

Все говорите за състоянието на присъствие като ключ. Мисля, че на интелектуално ниво го разбирам,

но не знам дали някога съм го изпитвал истински.

Питам се — дали е това, което си мисля,

или нещо съвсем различно?

Не е каквото си мислите! Не можете да мислите за присъствието, умът не е в състояние да го разбере. Да разбирате присъствието означава да присъствате.

Направете един опит. Затворете очи и си кажете: “Чудя се каква ли ще е следващата ми мисъл”. После останете с будно внимание и чакайте следващата мисъл. Бъдете като котка, която дебне пред миша дупка. Каква мисъл ще излезе от дупката? Опитайте още сега.

Е?

Доста трябваше да почакам, докато се появи мисъл.

Именно. Докато се намирате в състояние на наситено присъствие, сте свободни от мисленето. Спокойни сте, но много будни. В момента, в който вниманието ви падне под определено ниво, настъпва мисленето. Връща се мисловният шум, тишината изчезва. Отново сте във времето.

Известно е, че за да проверят степента на присъствие на учениците си, някои дзен учители имат навика да се промъкват зад тях и неочаквано да ги удрят с пръчка. Какъв шок! Ако ученикът наистина е присъствал пълно в състояние на будност, ако е “държал светилника си запален” — една от аналогиите, използвани от Иисус за описване на присъствието, — те биха чули приближаването на учителя и биха го спрели или биха се отдръпнали. Но ако ударът се стовари върху тях, това означава, че са били потънали в мисли, или иначе казано отсъстващи, несъзнаващи.

За да останете присъстващи в делничния живот, полезно е да бъдете здраво закотвени в себе си, в противен случай умът, който притежава невероятна инерция, ще ви повлече като буйна река.

Какво означава “здраво закотвени в себе си”?

Означава да обитавате пълно тялото си. Винаги част от вниманието ви да бъде съсредоточено върху вътрешното му енергийно поле. Така да се каже, да усещате тялото отвътре. Съзнанието за тялото ви държи присъстващи. То ви закотвя в Настоящето (виж Шеста глава).

ЕЗОТЕРИЧНИЯТ СМИСЪЛ НА “ЧАКАНЕТО”

В известен смисъл състоянието на присъствие може да се сравни с чакането. В някои от притчите си Иисус използва аналогията за чакането. Това не е обичайното отегчено или неспокойно чакане, което отрича настоящето и за което вече стана дума. Не е чакане, в което вниманието ви е съсредоточено върху някаква точка в бъдещето, а настоящето се възприема като неприятно препятствие, което ви пречи да получите каквото искате. Има едно качествено различно чакане, което изисква цялата ви будност. Нещо може да се случи във всеки момент и ако не сте абсолютно будни, абсолютно безмълвни, ще го изпуснете. За това чакане говори Иисус. В това състояние цялото ви внимание е в Настоящето. Нищо от него не остава за мечтаене, мислене, спомняне, очакване. В него няма напрежение, няма страх, а само будно присъствие. Присъствате с цялото си Битие, с всяка клетка на тялото си. В това състояние онова “вие”, което има минало и бъдеще, личността ви, ако щете, почти изчезва. Но не се губи нищо ценно. Вие пак сте себе си. Всъщност дори сте по-пълно себе си от всякога преди, или по-точно, едва сега сте истински себе си.