Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 48

Чакането е състояние на ума. По същество то означава, че искате бъдещето, а не искате настоящето. Не искате това, което имате, искате нещо, което нямате. С всяко чакане несъзнателно създавате вътрешен конфликт между “тук и сега”, където не искате да бъдете, и представата за бъдещето, където искате да бъдете. Това влошава значително качеството на живота ви, защото губите настоящето.

Няма нищо лошо да се стремите да подобрите ситуацията си. Нея можете да подобрите, но не и живота си. Животът е първичното. Животът е най-дълбокото вътрешно Битие. Той вече е цялостен, пълен и съвършен. Ситуацията ви се състои от условията и преживяванията ви. Няма нищо лошо да си поставяте цели и да се стремите към постижения. Грешката е в това да ги използвате като заместител на усещането за живота, за Битието. Единственият път към тях е в Настоящето. Така приличате на архитект, който не обръща внимание на основата на сградата, но отделя много време на последните етажи.

Много хора например чакат да преуспеят. Това не може да се случи в бъдещето. Когато почитате, признавате и напълно приемете сегашната си реалност — там, където сте, това, което сте, това, което правите — когато приемете изцяло онова, което имате, сте благодарни за него, благодарни за това, което е, за Битието. Благодарност за настоящия момент и пълнота на живота сега — това е истинското благополучие. То не може да дойде някога в бъдещето. След това, с времето, то може да се прояви по различни начини за вас.

Ако сте недоволни от това, което имате, или дори разочаровани или ядосани за сегашен недоимък, то ви мотивира да забогатеете, но дори и да направите милиони, пак изпитвате вътрешното усещане за недостатъчност, дълбоко в себе си продължавате да се чувствате неосъществени. Може да изживявате нови и вълнуващи неща, които се купуват с пари, но те идват и си отиват и винаги ви оставят усещане за празнота и нужда от още физически и психически удоволствия. Няма да бъдете в Битието и да чувствате пълнотата на живота сега — единственото истинско благополучие.

Затова се откажете от чакането като състояние на ума. Когато се уловите, че се впускате в чакане, дръпнете се от него. Елате в сегашния момент. Просто бъдете и се радвайте на това. Ако присъствате, никога няма да имате нужда да чакате нищо. Затова следващия път, когато някой ви каже: “Извинявай, че те накарах да чакаш”, вие му отговорете: “Няма нищо, аз не чаках. Просто си стоях тук и се забавлявах — радвах се на себе си”.

Това са само няколко от привичните стратегии на ума за отричане на настоящето, които съставляват обикновеното несъзнание. Те лесно се изпускат от поглед, защото са до голяма степен част от нормалния живот — фоновото статично напрежение на постоянното недоволство. Но колкото повече се упражнявате да наблюдавате вътрешното си психоемоционално състояние, толкова по-лесно ще усещате кога сте попаднали в клопката на миналото или бъдещето, тоест на несъзнанието, и ще се събуждате от съня на времето в настоящето. Но внимавайте: фалшивото нещастно аз, израстващо от отъждествяването с ума, се храни с време. То знае, че за него настоящето е смърт и затова се чувства силно застрашено от него. Ще направи всичко по силите си да ви измъкне от него. Ще се опитва да ви задържи в клопката на времето.