Читать «Силата на настоящето» онлайн - страница 46

Ако предприемете нещо — тръгнете си или промените ситуацията, — ако е възможно, най-напред се отърсете от негативизма. Действието, произтичащо от съзнанието какво е необходимо, е по-ефикасно от произтичащото от негативизма.

Често е по-добре да направите каквото и да е, отколкото нищо да не правите, особено ако сте заседнали от много време в нещастие. Ако сгрешите, поне научавате нещо, и тогава грешката вече не е грешка. Ако останете заседнали, нищо не научавате. Пречи ли ви страхът да действате? Отчетете страха, наблюдавайте го, насочете вниманието си към него, присъствайте пълно. Това ще прекъсне връзката между страха и мисленето ви. Не позволявайте на страха да се надигне в ума ви. Използвайте силата на Настоящето. Страхът не може да издържи срещу нея.

Ако наистина нищо не можете да направите, за да промените своето “тук и сега”, и ако не можете да се махнете от ситуацията, тогава я приемете изцяло, изоставяйки всякаква вътрешна съпротива. Така неистинското нещастно аз, което обича да се чувства нещастно, сърдито или самосъжаляващо се, не може да оцелее. Това се нарича капитулация. Тя не е слабост. В нея има голяма сила. Само предалият се притежава духовна сила. Посредством капитулацията ще се освободите от ситуацията вътре в себе си. Може да забележите, че ситуацията се променя без всякакво усилие от ваша страна. Но във всички случаи вие сте свободни.

Може би има нещо, което “би трябвало” да направите, но не го правите? Станете и го направете още сега. Другата възможност е да приемете бездействието си, мързела си, пасивността си в този момент — ако такъв е вашият избор. Отдайте му се напълно. Порадвайте му се. Бъдете максимално мързеливи и бездейни. Ако се отдадете на това изцяло и съзнателно, скоро ще го преодолеете. А може би няма. И в двата случая няма вътрешен конфликт, няма съпротива, няма негативизъм.

Изложени ли сте на стрес? Толкова ли сте заети да стигнете в бъдещето, че сегашното е сведено само до средство по пътя към него? Стресът се дължи на това, че сте “тук”, а искате да бъдете “там”, че се намирате в настоящето, а искате да сте в бъдещето. Това раздвоение ви разкъсва вътрешно. Да създавате такова вътрешно раздвоение и да живеете с него е лудост. Ако се налага, можете да се движите бързо, да работите бързо, дори да тичате, без да се проектирате в бъдещето и без да се противите срещу настоящето. Когато се движите, работите или тичате, правете го с цялото си същество. Радвайте се на потока от енергия, на високата енергия на момента. Вече не сте в стрес, вече не се разкъсвате на две. Просто се движите, тичате, работите — и това ви доставя удоволствие. А можете да зарежете всичко и да седнете на някоя пейка в парка. Тогава обаче наблюдавайте ума си. Може той да каже: “Ти би трябвало да работиш. Пилееш време”. Наблюдавайте ума. Усмихнете му се.