Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 89

Друго момиче на нейно място навярно би забелязало само черните му бадемовидни очи и изящно изсечените черти на лицето му или може би порочната му усмивка — някак си по-дива и по-сладка от всеки друг път. Но Елена не пропусна да забележи и сковаността на врата и раменете му — там, където винаги се трупаше напрежението. Тъмното измерение вече бе започнало да влияе върху психиката му, въпреки опитите му да се присмива над всичко.

Елена се запита колко ли импулси на Силата си Деймън трябва да блокира всяка секунда. Беше готова да му предложи помощта си, като самата тя се отвори към този непознат за нея свят, когато той сърдито и извика: „Опитай се да отгатнеш!“ с нетърпящ възражение тон.

— Златен — моментално изрече Елена, с което изненада самата себе си. Посегна да поеме квадратното парче от златист плат и докосна неволно ръката му. Изпита приятно усещане от допира на ръцете им, силен импулс като при удар от електрически ток, преминаващ от дланта и ръката й, и стигащ чак до сърцето. Деймън за миг стисна пръстите й, докато тя поемаше воала. На Елена й се стори, че още усеща електричеството, пулсиращо от върховете на пръстите му.

Другата страна на воала се оказа бяла, но искряща, все едно обсипана с диаманти. Господи, нима наистина бяха диаманти, удиви се тя. Кой можеше да е сигурен в каквото и да било, когато в него беше замесен Деймън?

— Може би това ще е твоят булчински воал? — измърмори Деймън, приближил устни до ухото й.

Въжето около китките на Елена сега бе много по-разхлабено и тя успя да погали прозрачната ефирна материя. Усети студенината на малките диаманти откъм бялата страна на воала с две лица.

— Откъде знаеше, че всички тези воали ще ти потрябват тук? — попита го Елена, внезапно завърнала се в реалния свят. — Вероятно не всичко ти е известно, но явно знаеш достатъчно.

— О, нали проучих това-онова по баровете и другаде. Попаднах на неколцина, които са били тук и са успели да се измъкнат обратно. Или са били изгонени. — Деймън се захили още по-предизвикателно. — Излизах нощем, докато ти спеше. Сдобих се с тези воали от един забутан магазин. Посочи с кимване към нейния воал, преди да добави: — Не си длъжна да забулваш лицето си с него или нещо подобно. Само го закрепи към косата си.

Елена последва съвета му, но избра да носи воала със златистата страна отвън. Той се спусна чак до петите й. Опипа го внимателно и си представи как може да го използва при флиртове. Както и да се загръща в него със замах, показваш презрението й към околните. Само да можеше да махне това проклето въже от китките си…

В следващия миг Деймън отново надяна маската на ледено невъзмутим господар с думите:

— За да не пострадаме, сме длъжни да внимаваме извънредно много с тукашните обичаи. Господстващите местни феодали и останалите благородници, владеещи този отвратителен хаотичен свят, наричан от тях Тъмното измерение, непрекъснато очакват революция. Ако с нещо нарушим крехкия баланс в политиката веднага ще ни накажат публично за пример и назидание на останалите.

— Добре — примири се Елена. — Хвани въжето ми докато се качвам в носилката.