Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 87

Високата жена пазител притисна главата си с два пръста, сякаш страдаше от непоносимо силно главоболие. Чак след това се обърна към Мередит.

— А ти защо… защо си тук?

Мередит обикновено не лъжеше, но когато го правеше, се отнасяше към това като към изкусно интелектуално занимание. За щастие тя никога не се стараеше да залепва счупеното.

— Ами и аз заради същото — призна тя натъжено.

— А ти? — Сега жената пазител гледаше към Бони, която имаше вид, сякаш отново ще припадне. Мередит я побутна леко, след което се вторачи напрегнато в приятелката си. Елена изгледа Бони още по-твърдо, защото много добре знаеше, че от Бони се изискваше единствено да измънка „И аз съм тук за същото.“ Бони се справи успешно, промърморвайки: „аз, ъ-ъ, също“, още повече, след като Мередит вече го бе потвърдила убедително.

Проблемът обаче бе в това, че Бони не само бе на ръба на припадъка, но и бе изпаднала в транс или бе на крачка от него.

— Сенчести души — избъбри Бони.

Жената пазител примигна, но не както ако някой ти сервира абсолютно неподходящ отговор. Примигването й бе признак на пълно смайване.

О, Господи, помисли си Елена. Бони се е докопала до тяхната парола или нещо подобно. Нали бе способна на всякакви предсказания или пророчества, или каквото и да е от този сорт.

— Сенчести души ли? — повтори жената пазител и се взря по-зорко в лицето на Бони.

— Градът е залят от тях — изрече Бони нещастно.

Пръстите на жената пазител затанцуваха върху нещо, наподобяващо джобен компютър.

— Това го знаем. Това е мястото, където се събират.

— Тогава трябва да ги спрете.

— Притежаваме само доста ограничени права. По закон Тъмното измерение се владее от десетина клана от върховни повелители, разполагащи с управители, осъществяващи заповедите им.

Внимавай, Бони, опита се да й въздейства мислено Елена, макар и с риск да бъде заловена от жената пазител. Но й пречеше пелената от объркани мисли, стелеща се в мозъка на Бони. Много внимавай, защото тя е от тукашната полиция.

За щастие Деймън проговори в същия миг:

— Тя е със същата участ като другите — обясни той — С това изключение, че е медиум.

— Никой не те пита за мнението ти — отряза го жената пазител, без дори да го погледне. — Там долу може да си някаква важна клечка — извърна надменно глава към залетия от светлини град, — но тук, зад тази ограда, си на мой терен. Отново питам само дребната червенокоска: истина ли е това, което той каза?

За миг Елена изпадна в паника. Ако Бони провали всичко, след като преминаха през толкова изпитания…

Този път Бони само примигна. Каквото и да се мъчеше да излъже, ясно беше, че е същата като Мередит и Елена. Както бе истина, че е медиум. По принцип Бони бе способна да лъже страшно убедително, ако обаче разполагаше с достатъчно време, за да обмисли всичко. Ала този път не успя да измисли нищо друго, освен да заяви без колебание: