Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 70

— Знаем, че отивате заради Стефан — казваше й Мередит в този момент. — И затова идваме с вас.

— Пак ви повтарям, че там никак няма да ви хареса. После ще съжалявате. Ако въобще оцелеете — припомни им Деймън равнодушно, с все така мрачно лице.

Бони гледаше Деймън с големите си кафяви очи, огромни и умоляващи върху сърцевидното й лице. Бе стиснала ръце под шията си. Прилича на образ от картичка на Холмарк, каза си Елена. Тези нейни умоляващи очи бяха по-силно въздействащи от хиляди логически издържани аргументи.

Най-после Деймън извърна поглед към Елена:

— Да знаеш, че е възможно да ги водиш направо към смъртта. Теб… теб може би ще успея да спася. Но да спасявам едновременно и теб, и Стефан, и двете ти малки приятелки… е, няма да се справя.

Да го чуе изречено по този толкова бездушен начин, беше за нея истински шок. Елена не се бе замислила за това. Но видя решително вирнатата брадичка на Мередит, докато Бони упорито се повдигаше на пръсти, само и само да изглежда малко по-висока.

— Според мен решението вече е взето — заяви тя, като се постара да звучи спокойно, въпреки че гласът й леко потрепери.

Измина доста време, докато Елена се взираше в тъмните очи на Деймън. После той внезапно ги озари с прословутата си двеста и петдесетватова усмивка, която угасна почти в същия миг.

— Разбирам — кимна. — Е, в такъв случай ще имам още една задача. За известно време няма да съм тук, така че можете да използвате стаята…

— Елена трябва да дойде в нашата стая — обади се Мередит. — Имам доста неща да й показвам. И след като няма да може да вземем много багаж със себе си, трябва да й го покажа още тази вечер…

— Тогава да се срещнем тук на разсъмване — предложи Деймън. — И оттук ще потеглим към Демонската порта. Не забравяйте, че не бива да вземате пари със себе си. Там това не се приема с добро. Помнете още, че не отивате на ваканция, макар че много скоро сами ще се убедите в това.

С грациозен, леко ироничен жест той подаде на Елена нейната торба.

— Хм? Демонската порта ли? — повтори Бони, докато приближаваха асансьора. Гласът й потрепери.

— Стига — успокои я Мередит. — Това е просто име.

На Елена й се искаше да не познаваше толкова докога Мередит лъжеше.

12

Елена повдигна краищата на завесите, за да провери дали вече не се разсъмва. Зад нея Бони дремеше, присвита на стола до прозореца. Елена и Мередит обаче не мигнаха през цялата нощ, и сега навсякъде наоколо бяха разхвърляни разпечатки, изрезки от вестникарски статии и снимки, свалени от интернет.

— Вече е плъзнало извън Фелс Чърч — обясняваше й Мередит, като й посочи една от вестникарските статии. — Не зная дали следва лей линиите, или се контролира от Шиничи… или пък просто се лута без посока, като паразит.

— Опита ли да се свържеш с Аларик?

Мередит се озърна назад към спящата Бони, преда да продължи, но по-тихо:

— Имам добри новини. Постоянно се опитвах да го убедя да се завърне тук завинаги и накрая успях. Скоро ще пристигне във Фелс Чърч… но трябва да се отбие на още едно място.