Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 68

Но приятелката й отново поклати глава.

— Ако не можеш да гледаш онази снимка, не бива да слушаш какво става с Каролайн. Два пъти я посетихме…

— Ти я посети два пъти — прекъсна я Бони. — Втория път аз припаднах, а ти ме остави пред вратата.

— И тогава осъзнах, че можех да те изгубя завинаги, и ти се извиних… — Мередит млъкна, а Бони я стисна за рамото.

— Е, не може да се каже, че беше обикновена визита — продължи Мередит. — Изпреварих майката на Каролайн и изтичах до стаята й. Заварих я в бърлогата й — нямаш представа как изглеждаше — да яде нещо. Като ме видя, тя се закиска и продължи да яде.

— И? — подкани я Елена, когато напрежението стана непоносимо за нея. — Какво ядеше?

— Предполагам — рече Мередит мрачно, — че бяха червеи и голи охлюви. Разтягаше ги и те се гърчеха, преди да ги захапе. Но това не беше най-гадното. Виж, трябва да си била там, за да го разбереш. Тя само ми се хилеше противно и самодоволно, после заговори със странен, плътен глас: „Искаш ли да хапнеш и ти?“ И внезапно устата ми се напълни с тази гадост — започна да пълзи към гърлото ми. Така ми прилоша, че повърнах направо там, върху килима. А Каролайн само се разсмя. Хукнах към долния етаж, грабнах Бони за ръката и двете побягнахме. Никога повече не се върнахме там. Но… насред алеята пред къщата разбрах, че Бони се задушава. Устата и носът й бяха пълни с червеите и другите гадости. Обучавана съм да оказвам първа помощ. Успях да отстраня повечето от тях, преди Бони да се задави от повръщане. Но…

— Беше кошмар, какъвто никога не искам отново да преживея. — Лицето на Бони говореше много по-красноречиво от всякакви думи.

— Чух, че родителите на Каролайн са се махнали от тази къща. Не мога да ги обвинявам. Каролайн навърши осемнадесет. Мога само да добавя, че ни остава само да се молим кръвта на върколака да надделее в нея, защото това поне ще изглежда по-малко ужасяващо от малаха. Но ако не стане така…

Елена отпусна брадичка на коленете си.

— И госпожа Флауърс може да се справи с това?

— По-добре от Бони. Госпожа Флауърс е доволна, че Мат е с нея. Както ти казах, двамата са много солиден екип. Мисля, че това занимание й допада, след като непрекъснато говори за човешката раса през двадесет и първи век. Пък и постоянно практикува занаята си.

— Занаята? О…

— Да. Така нарича тя магьосничеството. Нямам представа дали е добра или не, защото няма с кого да я сравня… или…

— Нейните билкови лапи въздействат магически! — заяви Бони категорично.

— А солите й за баня са страхотни — подкрепи я Елена.

Мередит леко се подсмихна.

— Жалко, че сега не е тук вместо нас.

Елена поклати глава. Сега, след като отново беше заедно с Бони и Мередит, знаеше, че никога няма да тръгне без тях към Тъмното измерение. Те бяха много повече от нейни помощници. За нея бяха толкова ценни… и бяха дошли тук, готови да рискуват живота си, за да спасят Стефан и Фелс Чърч.

В този момент вратата се отвори и влезе Деймън, понесъл в едната си ръка две кесии от кафява хартия.