Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 69

— Е, приключихте ли с милото сбогуване? — запита ги той. Явно му беше неудобно да гледа към двете гостенки, защото се бе втренчил в Елена.

— Ами, не точно. Всъщност въобще не сме свършили — отвърна Елена. Запита се дали Деймън може да хвърли Мередит през прозореца от петия етаж. По-добре да му го съобщи постепенно, да го подготви.

— Защото идваме с вас — обяви Мередит, а Бони веднага додаде:

— Макар че забравихме да си опаковаме багажа.

За всеки случай Елена побърза да застане между Деймън и приятелките си. Но той не помръдна, приковал очи в пода.

— Идеята не е добра — тихо им възрази той. — Дори е много, много лоша.

— Деймън, престани да им влияеш! Моля те! — Елена размаха ръце пред него. Деймън вдигна едната си ръка в знак на отрицание, при което пръстите им неусетно се преплетоха.

Удар от електрически ток. Но приятен, помисли си Елена, въпреки че нямаше много време да се замисля над това. Двамата с Деймън отчаяно се опитваха да отдръпнат ръцете си, но не можеха. Леки тръпки преминаваха от дланта на Елена към цялото й тялото.

Най-после освободиха ръцете си едновременно. Когато се извърнаха, по лицата им бе изписана вина, а Бони и Мередит ги наблюдаваха зяпнали, с разширени докрай очи. Очи, изпълнени с подозрение. Очи на хора, които, все едно че казваха:

„Аха! Какво става тук?“

Последва дълга, тягостна пауза, през която никой не дръзна да проговори.

Накрая Деймън наруши неловкото мълчание:

— Това пътуване не е за развлечение. Отиваме там, защото нямаме друг избор.

— Но не сте сами. Няма да останете сами — обяви Мередит с неутрален тон. — Щом Елена тръгва, тръгваме и ние.

— Знаем, че мястото е злокобно — добави Бони, — но определено идваме с вас.

— Освен това ние преследваме и наши цели — поясни Мередит. — Искаме да прочистим Фелс Чърч от злините, извършени от Шиничи. Той все още продължава Да върлува там.

— Нищо не разбирате — поклати глава Деймън. — Там никак няма да ви хареса. — Посочи с кимване към мобилния телефон на Мередит. — Там не се използва електричество. Дори притежанието на такъв телефон там се смята за престъпление. А наказанието за всяко престъпление е едно и също: мъчение и смърт. — При тези думи пристъпи към нея.

Мередит обаче не се отдръпна, а само съсредоточи върху него мрачния си поглед.

— Вижте какво, момичета. Вие дори не осъзнавате през какви изпитания ще трябва да преминете още на влизане — заговори Деймън със суров тон. — Първо, ще се нуждаете от някой вампир за водач. За ваше щастие имате такъв подръка. Но освен това ще трябва да вършите много неща, които никак няма да ви допаднат…

— Щом Елена може да се справи, ще се справим и ние — тихо го прекъсна Мередит.

— Не искам някоя от вас да пострада. Отивам там заради Стефан — забързано заговори Елена. Отчасти говореше на двете си приятелки, но повече на най-съкровената част от душата си, до която най-сетне бяха достигнали пулсиращите електрически вълни. Такава странна, разтапяща, безумна сладост само от едно докосване на нечия ръка…

Елена успя да откъсне поглед от лицето на Деймън и се заслуша в спора, който продължаваше.