Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 71

Елена въздъхна.

— Още едно спиране? Нима е по-важно от случващото се в града?

— Именно заради това не го споделих нито с Бони, нито с Мат дори. Защото съм убедена, че няма да разберат. Но на теб ще ти призная, че се досещам какви легенди изучава той в Далечния изток. — С тези думи Мередит впери черните си очи в Елена.

— Не… това е, нали? За китсуне?

— Да, точно за това е. Ще посети едно много древно светилище, за което се предполага, че някога е било разрушено от тях точно както сега се опитват да съсипят Фелс Чърч. Сега никой не живеел там. Името му Унмей но Шима означава Островът на гибелта. Може би той ще открие там някаква важна тайна, която е свързана с духовете, приели образа на лисици. Заел се е с нещо като независимо проучване, заедно със Сабрина Дел. Тя е на възрастта на Аларик, но вече е известен криминален антрополог.

— А ти не ревнуваш ли? — попита Елена смутено. Личните проблеми винаги се оказваха трудни за обсъждане с Мередит. Да я питаш за подобни въпроси, изглеждаше като проява на нездраво любопитство.

— Е! — Мередит наклони глава назад. — Все пак не сме официално обвързани.

— Обаче на никого не си споменавала за това.

Мередит наведе глава и стрелна приятелката си с поглед.

— Ето че сега го споменах.

За миг двете момичета останаха смълчани. Накрая Елена тихо заговори:

— Ши но Ши, китсуне, Изабел Сайтоу, Аларик и този Остров на гибелта… може би няма нищо общо между тях. Но ако има, ще открия какво се крие зад всичко това.

— А аз ще ти помогна — обеща Мередит простичко. — Но очаквах това да стане, след като се дипломирам…

Елена не издържа.

— Мередит, обещавам ти, че като върнем Стефан и градът се поуспокои, ще притиснем Аларик с планове от А до Я. — Наведе се напред и целуна Мередит по бузата — Сестринството на динозаврите велосираптор в действие, заклели сме се, нали?

Мередит примигна няколко пъти, преглътна веднъж и накрая прошепна:

— Добре. — После отново стана делова. — Благодаря ти. Но прочистването на града може да не се окаже чак толкова лесна задача. И без това там всички вече са обезумели.

— И Мат е пожелал да остане в разгара на цялото това безумие? При това съвсем сам? — удиви се Елена.

— Както ти казахме, двамата с госпожа Флауърс са солиден екип — тихо й припомни Мередит. — Освен това Мат реши така.

Върнаха се към разхвърляните разпечатки и статии от вестници. Мередит взе няколко снимки на китсунета, охраняващи светилища и храмове в Япония.

— Навсякъде се повтаря, че обикновено били изобразявани със скъпоценни камъни или ключове. — Вдигна снимката на едно китсуне, държащо в устата си ключ пред главната порта на свещения храм Фушими.

— Аха — кимна Елена. — На тази снимка ключът като че ли има две крила. — Стомахът й се стегна. Да, действително приличаха на „снежно кълбо“ или на кълбо със снежинки, както и на сферите, които Шиничи използваше, за да създаде ужасните си капани в Олд Уд.

— Открихме, че се наричали „хоши но тама“ — продължи с обясненията си Мередит. — Преведено от японски, това означавало „звездни сфери“. Всяко китсуне зареждало своята звездна сфера с част от силата си, като добавяло и още нещо, така че единственият начин едно китсуне да бъде убито, се свеждал до унищожаването на тези звездни сфери. Ако успееш да се добереш до звездната сфера на някое китсуне, ще можеш да го контролираш. Точно това искаме да постигнем двете с Бони.