Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 121
Л. Дж. Смит
Лейди Улма простена тихо. Елена си помисли, че никога не бе чувала толкова отчаяни звуци, издавани от човешко същество.
— Мога да стоя цяла година заровена до шията в снега, само и само да се отърва от тези ужасни окови — изрече лейди Улма решително.
Деймън притисна длани към двете страни на едната от нейните гривни. Елена усети изблика на Силата, излъчена от него. Проехтя рязък звук от счупване на метал. Деймън отдръпна ръцете си и ги вдигна с по една от двете половини на гривната в тях.
После повтори това и с другата гривна.
Небивалото удивление, изписано в очите на лейди Улма, накара Елена по-скоро да се засрами, вместо да се възгордее. Тя беше спасила жената от ужасяващото падение, в което беше изпаднала. Но колко още като нея оставаха поробени? Никога нямаше да го узнае, нито ще може да ги намери. Невъзможно бе при сегашното й състояние, с толкова отслабена Сила.
— Мисля, че лейди Улма наистина се нуждае от почивка — обади се Бони, като потърка челото си под разрошените си ягодоворуси къдрици. — Също и ти, Елена. А ти, Деймън, трябва да провериш колко хирургически шева ще са необходими за крака й. Но какво да правим ние, останалите? Да търсим ли хотел за пренощуване?
— Използвайте моя дом — предложи доктор Мегар. Едната му вежда се вдигна нагоре, а другата се спусна надолу. Очевидно той вече бе сериозно оплетен в цялата тази суматоха и погълнат от шеметно разиграващите се събития, едновременно красиви, завладяващи и брутални. — Ще ви помоля само да не чупите нищо. И ако се натъкнете на някоя жаба, не я целувайте, нито пък я убивайте. В дома ми има предостатъчно одеяла, кресла и кушетки.
Отказа да вземе дори една халка от масивната златна верига, която Деймън бе донесъл, за да използва като средство за заплащане.
— Аз… според правилата би трябвало да ви помогна да се настаните по леглата — промърмори лейди Улма смутено, като погледна към Мередит.
— Вие сте най-зле от всички нас, заради това заслужавате най-доброто легло — спокойно й отговори Мередит. — А ние ще ви помогнем да се настаните в него.
— Най-удобното легло… е леглото в някогашната стая на дъщеря ми — обясни им доктор Мегар и поклати връзката си с ключове. — Тя се омъжи за един носач — много тежко изживях заминаването й. А тази млада дама, госпожица Елена, може да се настани в старата ни семейна спалня.
За кратко сърцето на Елена замря, разкъсвано от противоречиви чувства. Опасяваше се — да, беше напълно сигурна, че я обзе страх, — че Деймън може да я грабне в прегръдките си и да я отнесе на ръце в тази спалня. От друга страна…
Точно тогава обаче Лакшми вдигна към нея очи, изпълнени с неувереност.
— Искаш ли да си тръгна? — плахо я попита момичето.
— Има ли къде да отидеш? — запита я Елена на свой ред.
— Ами… мисля, че пак ще се озова на улицата. Обикновено спя в някой изоставен варел.
— Остани тук. Ела с мен. Семейна спалня ми звучи като достатъчно голяма за двама души. Нали вече си една от нас.
Погледът, който й хвърли Лакшми, преливаше от неизказана, но поразяваща благодарност. Но не заради това, че й разреши да остане, досети се Елена. А заради думите й
