Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 120

— Отговорен за тях? — Сейдж като че ли търсеше нови доводи. — Тогава си обещал да ги спасиш. Ще наследя твоята клетва само ако ти загинеш. Но ако ти умреш… — Високият мъж направи безпомощен жест.

— Ти трябва да живееш, за да спасиш Стефан Елена и останалите.

— Бих ти отговорил „не“, но това ще те направи нещастен. Затова ще кажа „да“.

— Ако обаче не спазиш думата си, кълна се, че ще завърна и ще те преследвам.

Сейдж го изгледа за кратко.

— Никога досега не са ме обвинявали, че не съм спазил дадена дума — заяви той. — Но това, естествено беше, преди да стана un vampire.

Да, каза си Деймън, срещата с „харема“ определено се очертаваше като много интересна. Поне докато момичетата не разберат кой всъщност е Сейдж.

Но може би никой нямаше да им каже.

20

Елена рядко бе изпитвала толкова огромно облекчение, както когато чу потропването на Деймън на вратата на доктор Мегар.

— Какво се случи на Мястото на срещите? — попита.

— Така и не стигнах дотам. — Деймън й разказа за засадата, докато другите тайно огледаха Сейдж със смесено чувство на одобрение, благодарност или открито харесване. Елена осъзна, че явно бе изпила твърде много от виното „Черна магия“, след като откри, че някои подробности й се изплъзваха — макар да бе сигурна, че виното бе помогнало на Деймън да оцелее при нападението на тълпата, която при по-различни обстоятелства можеше да го стъпче смъртоносно.

След това момичетата разказаха за това, което бяха научили от лейди Улма за преживелиците й, като се постараха да не се разпростират в много подробности. Жената изглеждаше пребледняла и потресена от събитията пред къщата на лекаря.

— Надявам се — заговори тя плахо на Деймън, — че когато наследиш собствеността на Стария Дрозн — замлъкна за миг, колкото да преглътне мъчително, — ще решиш да ме задържиш. Зная, че доведените от теб робини са красиви и млади… но аз мога да бъда полезна като шивачка или за друга домакинска работа. Загубих отчасти само от телесната си сила, но не и от умствените си способности…

Деймън застина за миг. Сетне пристъпи към Елена, която се случи най-близо до него. Протегна се и развърза последната примка от въжето, завързано около китката й. Захвърли го в другия край на стаята. Въжето изсвистя като камшик и се сгърчи на пода като змия.

— Що се отнася до мен, всяка от вас може да стори същото — рече той.

— Но без да мятаме отвързаните въжета по стените — додаде Мередит бързо, като видя как веждите на лекаря се свиха тревожно, докато огледа набързо чупливите стъкленици по лавиците край стените. Все пак нито тя, нито Бони чакаха втора покана и побързаха да се освободят от въжетата, които влачеха със себе си.

— Опасявам се, че моите са… завинаги — промълви лейди Улма, като придърпа ръкавите си, за да покаже железните гривни около китките си. Изглеждаше засрамена, че не може да се подчини на първата заповед на новия си господар.

— Имаш ли нещо против един миг на изстудяване? Притежавам достатъчно от Силата, за да ги замразя дотолкова, че да се строшат — предложи й Деймън.