Читать «Сенчести души (Книга шеста)» онлайн - страница 107

Ала после спря. Елена беше наясно, че и този път е прекалила с виното, но сега не й прилоша. Измамно лекото вино бе омаяло главата й и се чувстваше приятно опиянена. Всичко й се струваше нереално, приказно.

— Ей сега ще те изцеря — обеща й Деймън, като отново докосна косата й, тъй леко, че тя едва го усети. Но този път тя пое изпратената от него към нея Сила, за да подсили усещането й, за да може да се наслади на всеки миг от преживяването. Още веднъж я целуна — така ефирно, че устните му съвсем леко се допряха ДО нейните. Главата й се отпусна назад, но той не се доближи повече към нея дори когато заради разочарованието си тя се опита да го притегли към себе си. Деймън просто бе решил да изчака, докато Елена обмисли по-спокойно случващото се помежду им.

Не бива да се целуваме точно сега. Мередит и Бонис са в съседната стая. Как се озовах в подобна ситуация? Но Деймън дори не се опитва да ме целуне… и ние трябваше да сме — ох!

Пронизаха я болки от останалите й рани.

Наистина я заболя много. Кое жестоко създание бе измислило този остър като бръснач камшик, простена Елена, който се врязваше така дълбоко в кожата, че в първия миг дори не я заболя — или не чак толкова силно… но ставаше все по-зле с всеки изминал миг? И не спираше да кърви… нали трябваше да спрем кървенето, докато чакаме лекарят да ме прегледа…

Но следващата й рана, точно която сега я прогаряше като огън, пресичаше ключицата й диагонално. А третата беше край коляното й…

Деймън се надигна, за да вземе следващата кърпа от мивката и да почисти раната й с вода.

Елена го отблъсна.

— Не.

— Не? Сигурна ли си?

— Да.

— Само исках да я почистя…

— Зная. — Наистина го знаеше. Можеше да чете мислите му, ясни и спокойни въпреки бушуващата му Сила. Не разбираше защо я бе допуснал толкова близо до себе си, но наистина го бе сторил.

— Поне ми позволи да ти дам един съвет: в никакъв случай не дарявай кръвта си на някой умиращ вампир и въобще не позволявай на никого да я опита. Това е по-лошо от „Черна магия“.

— По-лошо ли? — Досети се, че й правеше комплимент, макар да не го разбра.

— Колкото повече пиеш, толкова по-ненаситен ставаш — обясни й Деймън. За миг Елена видя вълнението, което причиняваше в доскоро спокойните води на неговите мисли. — А колкото повече пиеш, толкова повече Сила можеш да поемеш — додаде той сериозно Елена никога не се бе замисляла, че това може да е проблем, но действително беше. Спомни си каква агония изпита, когато се опитваше да абсорбира собствената си аура, преди да се научи как да я смесва и движи с кръвта си.

— Не се безпокой — продължи той, все още напълно сериозен. — Зная за кого мислиш сега. — Отново се отдръпна, за да вземе още една кърпа. Но без да се усети, той й бе подсказал твърде много.