Читать «Сезонът на бурите» онлайн - страница 27

— С доверието — усмихна се в отговор вещерът — може да възникнат трудности. Като се има предвид, че напоследък събратята ти силно подкопаха доверието ми. Но ще се постарая. А сега си тръгвам. За да се доверя и търпеливо да чакам. Налага се да се сбогувам.

— Изчакай със сбогуването. Още мъничко. Мозаик, вино.

Магьосницата смени позата си в креслото. Вещерът продължаваше упорито да се прави, че не забелязва показващите се през цепката колене и бедра.

— Какво пък — рече след малко магьосницата, — няма защо да си говорим със заобикалки. Вещерите никога не са се ползвали с благоразположението на нашето общество, но досега ни беше достатъчно просто да не ви обръщаме внимание. Така беше до един определен момент.

— До момента, в който се свързах с Йенефер. — На вещера му беше дошло до гуша.

— Всъщност не, веднъж да сгрешиш — впери в него очите си с цвят на нефрит магьосницата. — Даже два пъти. Primo, не ти се свърза с Йенефер, а тя с теб. Segundo, вашата връзка едва ли е подразнила някого, при нас са се срещали и по-екстравагантни постъпки. Повратна точка стана раздялата ви. Кога се случи това? Преди година? Ах, колко бързо лети времето…

Корал направи ефектна пауза в очакване на реакцията му.

— Точно преди година — продължи тя, когато стана ясно, че реакция няма да има, — част от обществото ни… не твърде голяма, но влиятелна… благоволи да ти обърне внимание. Не всички бяха наясно какво се е случило между вас. Някои смятаха, че Йенефер се е осъзнала, скъсала е с теб и те е прогонила. Други се осмелиха да предположат, че ти си се осъзнал, отхвърлил си я и си избягал накрай света. В резултат на това, доколкото си спомням, ти стана обект на интерес. И както правилно си забелязал, на антипатия. Дори нещо повече, имаше такива, които искаха да те накажат. За твое щастие, мнозинството реши, че залогът не си струва.

— А ти? Към коя част принадлежеше ти?

— Към онази — изкриви кораловите си устни Лита, — за която любовната ти интрижка, представи си, беше просто развлечение. Понякога това ни разсмиваше. Понякога ни гарантираше истинско забавление. А на мен ми осигури един доста солиден поток от пари в брой. Басирахме се колко дълго ще се задържиш с Йенефер, залозите бяха високи. И моят се оказа най-точен. Донесе ми голяма сума.

— В такъв случай ще е най-добре да си тръгна. Не бива да те посещавам, изобщо не бива да ни виждат заедно. Защото ще си помислят, че сме фалшифицирали облога.

— Вълнува ли те какво ще си помислят?

— Слабо. Печалбата ти ме радва. Възнамерявах да ти върна петстотинте крони, които плати като гаранция. Но тъй като си спечелила сума ти пари благодарение на мен, вече не се чувствам задължен. Едното компенсира другото.

— Надявам се — в зелените очи на Лита се появиха зли проблясъци, — че споменаването за връщането на гаранцията не разкрива намерението ти да се измъкнеш от града и да избягаш? Без да дочакаш решението на съда? Не, не, ти нямаш и не може да имаш такива намерения. Та нали отлично знаеш, че подобно намерение ще ти гарантира връщането зад решетките. Знаеш го, нали?