Читать «Сезонът на бурите» онлайн - страница 26

Анджей Сапковский

— Четири дни.

— Четири денонощия. Ще ми се, ако е възможно, да узная причините, които са те подтикнали към това. И двете.

— Двете? — Магьосницата повдигна веждите и чашата си. — Причината е само една. Една и съща.

— Аха. — Вещерът си даваше вид, че е насочил цялото си внимание към Мозаик, която се мотаеше в другия край на двора. — Тази същата причина, поради която изпрати донос за мен и ме вкара в дранголника, а после ме измъкна от същия този дранголник?

— Браво.

— Тогава те питам — защо?

— За да ти докажа, че мога да го направя.

Вещерът отпи от виното, което наистина беше превъзходно.

— Доказа, че можеш — кимна Гералт. — По принцип можеше просто да ми го кажеш, като ме срещнеш примерно на улицата. Щях да ти повярвам. Само че си искала да го направиш по друг начин и по-убедително. Затова те питам — а сега какво?

— И аз това се чудя. — Магьосницата го погледна хищнически изпод миглите си. — Но нека всичко си върви по реда. Засега просто да кажем, че действам от името и в полза на някои мои събратя. Магьосници, които имат определени планове за теб. Споменатите магьосници, на които са известни дипломатическите ми способности, ме счетоха за подходяща да те уведомя за плановете им. На този етап мога да ти кажа само това.

— Много е малко.

— Прав си. Само че засега, колкото и да ме е срам да го призная, самата аз не знам повече от теб. Не очаквах да се появиш толкова бързо и толкова рано да разбереш кой ти е платил гаранцията. Това трябваше, както ме уверяваха, да остане в тайна. Когато науча повече, ще ти го съобщя. Бъди търпелив.

— А мечовете ми? И те ли са елемент от същата игра? От тези тайни магьоснически планове? Или са поредното доказателство на какво си способна?

— Нищо не знам за мечовете ти, каквото и да означава това и за каквото и да се отнася.

Вещерът изобщо не ѝ повярва, но не продължи темата.

— Твоите събратя магьосници — каза той — напоследък се надпреварват да ми демонстрират своята антипатия и враждебност. Излизат си от кожата, само и само да ми досаждат и да ми съсипят живота. За всяка неприятност, която ми се случва, имам основание да търся тяхната намеса. Поредица от нещастни случаи… Хвърлят ме в затвора, после ме пускат, после ми съобщават, че имат планове за мен. Какво ще измислят събратята ти този път? Даже ме е страх да правя предположения. А ти доста дипломатично, признавам го, ме съветваш да проявя търпение. Но аз всъщност нямам друг изход. Така или иначе, съм принуден да чакам, докато заведеното заради доноса ти дело бъде разгледано.

— Но през това време — усмихна се магьосницата — ще можеш пълноценно да се възползваш от свободата си и да се наслаждаваш на благата ѝ. Пред съда ще отговаряш като свободен човек. Ако делото изобщо бъде допуснато за разглеждане, което съвсем не е сигурно. А дори и да бъде, повярвай ми, просто няма за какво да се притесняваш. Довери ми се.