Читать «Сезонът на бурите» онлайн - страница 28

— Не е нужно да ми показваш на какво си способна.

— Ще ми се да е така, казвам ти го искрено, с ръка на сърцето.

Магьосницата притисна ръка към деколтето си с очевидното намерение да привлече погледа му натам. Вещерът се направи, че не го забелязва, и отново погледна към Мозаик. Лита изсумтя.

— Що се отнася до разпределението на печалбата — каза магьосницата, — то ти си прав. Длъжница съм ти. Не се осмелявам да ти предложа пари, но… какво ще кажеш за неограничен кредит в „Natura Rerum“? За времето на пребиваването ти тук? Заради мен предишното ти посещение в локала завърши, преди да е започнало, така че…

— Не, благодаря. Ценя желанието и намеренията ти, благодаря ти, но не.

— Сигурен ли си? Какво пък, виждам, че си сигурен. Не биваше да ти припомням, че… че те пратих в затвора. Ти ме провокира. И ме обърка. Очите ти, тези странни очи на мутант, на пръв поглед толкова искрени, непрекъснато блуждаят. И мамят. Ти не си искрен, о, не. Знам, знам, че от устата на магьосница това звучи като комплимент. Това искаше да кажеш, нали?

— Браво.

— А ще намериш ли в себе си достатъчно искреност, ако я поискам?

— Стига да я поискаш.

— Ах. Е, така да бъде. Тогава я искам. Защо точно Йенефер? И никоя друга? Можеш ли да ми го обясниш? Да го изкажеш?

— Ако това е предмет на пореден облог…

— Не е предмет на облог. Защо точно Йенефер от Венгерберг?

Мозаик се появи като сянка. С нова гарафа и курабийки. Гералт я погледна в очите. Момичето веднага ги отмести встрани.

— Защо Йенефер? — повтори вещерът, като продължаваше да гледа в очите на Мозаик. — Защо точно тя? Честно да ти кажа, не знам. Има такива жени. Един поглед е достатъчен…

Мозаик разтвори уста, леко поклати глава. С упрек и изненада. Тя разбираше и го молеше да спре. Но той беше стигнал твърде далеч в играта си.

— Има жени — погледът на Гералт продължаваше да блуждае по фигурата на девойката, — които привличат. Като магнит. От които не можеш да откъснеш поглед…

— Остави ни, Мозаик. — В гласа на Лита се долавяше скърцането на лед, търкащ се в желязо. — А на теб, Гералт от Ривия, благодаря. За посещението. За търпението. И за искреността.

Глава шеста

Вещерският меч е характерен с това, че е като съвкупност от останалите мечове, есенция на всичко онова, което е хубаво в останалите оръжия. Първокласната стомана и методът на коване на металурзите и ковачите на джуджетата придават на оръжието не само лекота, но и извънредна еластичност. Вещерският меч е наточен също по метод на джуджетата, който при това е таен и ще си остане мистерията на века, защото планинските дребосъци пазят много ревниво своите тайни. Меч, наточен от джуджетата и подхвърлен във въздуха, може да разсече на две копринена кърпичка. По думите на свидетели, вещерите умеят да правят такива номера със своите мечове.

Пандолфо Фортегуера, „Трактат за хладното оръжие“

Кратката сутрешна буря и дъждът освежиха въздуха за малко, после донесената от бриза откъм Палмира воня на отпадъци, прегорена мазнина и измряла риба започна да досажда отново.