Читать «Сезонът на бурите» онлайн - страница 24

Лита можеше да забележи истинския мъж отдалеч, въз основа на точни и на пръв поглед незначителни предпоставки. Истинският мъж, както установи на практика магьосницата, обожава риболова, но само на изкуствена стръв. Събира фигурки на войничета, еротични рисунки и собственоръчно изработени модели на ветроходни кораби, включително такива, поставени в бутилка, а в домакинството му винаги има излишък от празни бутилки от скъпи напитки. Той умее отлично да готви, изпод ръцете му излизат истински шедьоври на кулинарното изкуство. А и, общо взето, целият му вид поражда желание.

Вещерът Гералт, за когото магьосницата беше слушала много, за когото бе събрала цял куп информация и когото всъщност беше видяла във водата, според нея отговаряше само на едно от гореспоменатите условия.

— Мозаик!

— Тук съм, госпожо магистър.

— Очакваме гост. Искам всичко да ми бъде приготвено, и то на ниво. Но първо ми донеси рокля.

— С цвят на чаена роза? Или на морска вода?

— Бяла. Той носи черно, да му приготвим един ин и ян. И обувчици, избери ми нещо според цвета на роклята, но токчетата им да не са под четири цала. Не мога да позволя да ме гледа твърде отвисоко.

— Госпожо магистър… Бялата рокля…

— Какво?

— Ами тя е такава…

— Скромна? Без украшения и финтифлюшки? Ех, Мозаик, Мозаик. Никога ли няма да се научиш?

* Обработка LasT Survivors *

На входа безмълвно го посрещна тромав и шкембест дангалак със счупен нос и малки свински очички. Той огледа Гералт от главата до петите и обратно. След това отстъпи настрани и му даде знак, че може да влезе.

В антрето го чакаше момиче с пригладени, дори зализани коси. Без да каже нито дума, тя го покани вътре с един-единствен жест.

Гералт влезе в обрасло с цветя вътрешно дворче с ромолящ фонтан. В средата на фонтана имаше мраморна статуетка, изобразяваща гола танцуваща девойка, даже по-скоро момиче, като се имаха предвид недоразвитите полови признаци. Освен с това, че беше излязла изпод длетото на майстор, статуетката привличаше вниманието и с още една подробност: с цокъла я свързваше само една точка — палецът на крака. Подобна конструкция, прецени вещерът, в никакъв случай не би могла да се направи устойчива без помощта на магия.

— Гералт от Ривия. Здравей. Заповядай.

Магьосницата Лита Нейд имаше твърде изсечени черти на лицето, за да бъде считана за красива според класическия идеал. Ружът с прасковен цвят, който покриваше скулите ѝ, смекчаваше тази острота, но не я скриваше напълно. Подчертаните с коралово червило устни имаха идеална форма. Дори твърде идеална. Но работата не беше в това.