Читать «Сезонът на бурите» онлайн - страница 178

— Втора вълна! — изрева Лютичето. — Втора вълна!

Наистина идваше втора. После трета. Четвърта. Пета. Шеста.

Водните стени се хвърлиха към рейда и пристанището. Удариха с ужасна сила хвърлилите котва кораби и те затанцуваха на края на котвените си въжета. Гералт видя как хората падат от палубите.

Обърнатите с носа срещу вятъра кораби се бореха храбро, но губеха мачтите си една след друга. След това вълните започнаха да ги заливат. Те изчезваха в пяната и се появяваха, изчезваха и се появяваха.

Първият, който не се появи повече, беше пощенският клипер „Ехо“. Той просто изчезна. След известно време същата участ сполетя и „Фуксия“, галерата просто се разпадна. Изопната котвена верига преряза корпуса на „Алка“. За едно мигване на окото когът пропадна в бездната. Носът и форкастелът на „Албатрос“ се откъснаха под напора на вълните и разрушеният кораб потъна като камък на дъното. Котвата на „Вертиго“ се откъсна, галеонът затанцува на гребена на вълната, преобърна се и се разби във вълнолома.

„Ахеронтия“, „Гордостта на Цинтра“, „Пандора Парви“ и два непознати на Гералт галеона вдигнаха котва, вълните ги понесоха към брега. Маневрата само на пръв поглед изглеждаше самоубийствена. Капитаните можеха да избират между сигурната гибел на котва или рискования опит да влязат в устието на реката.

На непознатите галеони не им провървя. Никой от тях дори не успя да вземе правилния курс. И двата се разбиха във вълнолома.

„Гордостта на Цинтра“ и „Ахеронтия“ също не се подчиняваха на руля. Те се блъснаха един в друг, заклещиха се, вълните ги тласнаха към кея и ги разбиха на парчета. Водата отнесе останките им.

„Пандора Парви“ танцуваше и подскачаше във вълните като делфин. Но държеше курса си, носеше се право към врящото като котел устие на Адалате. Гералт чуваше виковете на хората, които окуражаваха капитана.

Корал закрещя, посочи с ръка.

Идваше седма вълна.

Предишните, високи колкото мачтите на корабите, Гералт ги оцени на пет или шест сажена, от трийсет до четиридесет фута. Тази, която идваше откъм морето сега, покриваше цялото небе, беше два пъти по-висока.

Бягащите от Палмира хора, които се бяха струпали до стражевата кула, започнаха да пищят. Вещерът ги изпревари, хвърли се на земята и се притисна към палисадата.

Вълната се стовари върху Палмира. И просто я изтри, заличи я от лицето на земята. За едно мигване на окото водата достигна палисадата и заля притиснатите към нея хора. Носената от вълната маса дървесина се стовари върху нея и пречупи коловете. Събори я и заля стражевата кула.

Неудържимият воден таран удари скалата. Хълмът се разтърси така, че Лютичето и Мозаик паднаха, а Гералт с огромно усилие успя да запази равновесие.

— Трябва да бягаме! — извика Корал, която се беше вкопчила в балюстрадата. — Гералт! Да бягаме оттук! Идва следващата вълна!