Читать «Северна светлина» онлайн - страница 14

— Има толкова проблеми. — Те разговаряха по темата на уводната статия и Хенри, мрачен и раздразнен повече от всякога, говореше възбудено: — Има толкова много неща да се кажат, а времето за това е толкова малко.

Мейтланд поклати глава:

— Изглежда здравата сме затънали, повече от всякога.

— Ако можехме поне да се отърсим от нашата проклета апатия.

— Е, ние се пообъркахме малко, тъй е. Но бивали сме и по-зле.

— Само ако имахме кой да поеме… някой истински държавник… като Дизраели, например…

Мейтланд се спря до вратата на Пейдж и със съчувствена усмивка го изгледа изпод вежди.

— Ето ви уводната статия. А и заглавието й: „Ако днес Дизраели беше жив“.

Когато си тръгваше, той погледна часовника си и каза сухо:

— Не забравяйте, че в единадесет часа имате среща с нашия божи служител.

Сега вече наближаваше единадесет часа и преди още Пейдж да успее да слезе в рекламния отдел за обичайната си конференция, в кабинета му влезе Джилмор, енорийският свещеник от черквата Св. Марк. Този енергичен, добре избръснат християнин, от когото лъхаше доброжелателност, му стисна ръка.

— Добре сторихте, че ме приехме, Хенри. Вие сте зает като мен.

Той бе дошъл във връзка с камбанарията на Св. Марк, която през януари бе почнала да се наклонява. Червеи дървояди разяждаха дървената й конструкция и тъй като старият й остър връх беше особено красив, а представляваше и една от отличителните черти на града, Хенри бе открил подписка в „Северна светлина“ за нейното възстановяване.

— Току-що направих окончателната сметка — продължи енорийският свещеник като шумолеше с книжата си: — Опасявам се, че ще излезе много повече, отколкото предполагахме. Четиринадесет хиляди лири.

— Това е голяма сума.

— Наистина, голяма е, приятелю мой. Особено когато постъпленията по вашата подписка не превишават пет хиляди.

Това никак не тревожеше Хенри. Начинанието на вестника беше съвсем доброволно и макар че той не бе крезовски богат, бе открил лично подписката със сто гвинеи. Все пак, той каза:

— Страната преживява сега тежки времена; данъците са високи, а и този сезон никак не е за благотворителност. Почакайте до идната Коледа. Тогава може би ще върви по-добре.

— Но, драги Хенри, нуждата е крещяща.

Той продължи да говори още известно време все в същия дух, а Пейдж все повече губеше търпение. Та не разбираше ли той, че всички лични интереси, всички ненужни проекти, целият този вечен вой за повече и повече, трябва да престанат, преди още страната да е изпаднала в пълна разруха? Все пак Пейдж положи усилие да го търпи, да слуша и обсъжда разни начини и средства, обеща му място на вътрешната страница, но бе доволен, когато най-после свещеникът стана. На излизане Джилмор плъзна стеснително върху бюрото на Пейдж един лист, написан на машина.