Читать «Северна светлина» онлайн - страница 13

Когато седнаха пред дългата полирана маса, Хенри почувства внезапен подтик да спомене за случая Сомървил, но като съзна, че това би било слабост от негова страна, се въздържа. Започнаха да обсъждат съдържанието на вестника, като прехвърляха заглавие по заглавие представената от Мейтланд схема за новините и решаваха какво да остане, какво да отпадне.

Линията на „Северна светлина“ беше от край време резюмирана в мотото, което стоеше отпечатано най-отгоре на първата страница в обикновен цицер: „Всяка информация, която заслужава да се чете“. Непреклонно твърд срещу всякакъв вид сензации, вестникът си беше създал от пет поколения насам репутация на честно и добросъвестно списван вестник със здрава информация. Той бе влязъл повече или по-малко в бита на областта. Днес главният интерес в информацията неизбежно се насочваше към Средния изток. Пейдж и неговите помощник-редактори разгледаха подробно новините от тази част на света, прехвърлиха съобщенията, които бяха постъпили от цялата страна и от областта и най-после стигнаха до темата, която представляваше винаги интерес — времето. Поройни дъждове се бяха изсипали миналата нощ над Линкълншир и за случая бе изпратен един репортер заедно с главния фоторепортер. Имаше, разбира се, и не малко местни събития, за които трябваше да се съобщи, и за тях дадоха съответни редакционни разпореждания. Боб Люис бе вече изпратен за случая АРА. След като в продължение на един час обсъждаха свободно всичко, постигна се съгласие и стана възможно да се определи окончателно външният вид на вестника.

Когато другите излязоха, Малкълм Мейтланд тръгна заедно с Хенри по коридора. Притежаващ изключителна вещина и характер, твърд и упорит нортъмбрианец, Мейтланд беше човекът, чието мнение Пейдж дълбоко уважаваше. Син на работник „бомбаджия“ от миньорското селце Бедлингтън, той беше роден в типична миньорска среда. Разчитайки само на себе си, той се бе издържал сам и бе завършил Дърамския университет, където бе спечелил две стипендии и през последната си учебна година — наградата Уитингам по политическа икономия. Отначало се учителствал в Тайнкасъл, където, вдъхновяван от идеи за обществени реформи, отдавал свободното си време на основаното от него училище за младежите от местната корабостроителница. По-късно, на два пъти бе участвал в парламентарните избори като кандидат на либералната партия в Северен Дърам, но и двата пъти е бивал бит с малко. Тогава, принуден от парични несгоди, след като загубил част от младенческите си илюзии, но не и чувството си за хумор, той напуснал политическата кариера и преминал към журналистика. С червендалесто, некрасиво лице и куц с единия крак — последица от злополука в каменовъглената мина, когато бил момче — той привличаше не с външността си, а с ума и сърцето си. Закоравял ерген, той живееше сам в един апартамент в Уътън и, както казваше, „карал я много добре“. Подобно на хубава северна ябълка, той беше груб, но иначе изцяло запазен. Здравата жизненост на този човек се проявяваше дори и в неговата слабост, една отколешна страст към коне за надбягване в тръс, подхранвана без съмнение от живата още от детските му години обич към миньорските коне — дори плащаше за отглеждането на два расови бегачи в конезавода Мосбърн. Мейтланд беше по-близък на Пейдж, отколкото всеки друг в редакцията.