Читать «Северна светлина» онлайн - страница 12

— Той пак телефонира.

— Кой?

— Сомървил.

Хенри я погледна изненадан.

— Какво искаше?

— Да говори с вас. Когато му казах, че още не сте дошъл, а той очевидно знаеше, че не ще ви намери толкова рано — телефонира в седем и половина от Съри — поръча да ви предам това съобщение.

— Да?

Тя взе бележника си и прочете стенограмата: „Моля предайте моите лични поздрави на мистър Пейдж. Съобщете му, че идната седмица двама от моите чиновници ще пристигнат в града ви. Кажете, че ще се чувствам особено щастлив, ако бъде така добър да им разреши да го посетят“.

Настъпи кратко мълчание. За да събере мислите си, Хенри каза:

— Прочетете го още веднъж!

Тя го прочете отново и този път то звучеше дори още по необикновено учтиво. Недоумението, което го бе овладяло в събота, се възвърна с нова сила. Той изпитваше някаква смътна тревога.

— Какво значи това?

Като стисна устни, Мофат тръсна глава с жест на гняв и презрение.

— Иска да купи „Светлина“.

— Той поиска вече. Бил с впечатление, че вестникът се продава. Казах му, че се лъже.

— Той не е от тия, които се лъжат.

— Е, та какво… — каза Хенри и продължи: — Дори и да сте права, това няма значение. Той може да иска да купи. Но аз съвсем не мисля да продавам.

— Нима това е толкова просто?

— Разбира се! — Пейдж беше разтревожен и цялата тази работа започна да му досажда. — Щом като вестникът не е обявен за продан, как „може“ да бъде купен?

— Познавате ли Вернон Сомървил?

— Да… всъщност срещал съм го веднъж.

— Тогава вие го познавате толкова, колкото аз познавам хората на Марс. Но поне познавате изданията му. Прегледахте ли тазсутрешния „Газет“?

В редакцията се получаваха всички лондонски ежедневници; те се подреждаха върху дългата махагонова маса с бронзова обшивка, която стоеше до прозореца. Мис Мофат взе „Газет“ и го сложи пред него. Тази сутрин по цялата първа страница беше поместена зловещо ретуширана фотография на три окървавени трупа, двама мъже и една жалка полугола жена, прострени на пода в скромна квартира, а отгоре с едър шрифт стоеше кресливото заглавие „Цената на страстта“.

— Нали е симпатично? — каза Мофат с неописуем тон. — Добре би изглеждало на нашата първа страница.

Макар че Мофат лесно изпадаше в мрачно настроение и винаги беше готова да се обижда, Хенри не можа да разбере какво я бе прихванало. Както и да е, той трябваше да сложи край на този безсмислен разговор. Подаде й обратно вестника.

— Пригответе се за диктовка! — каза рязко той.

Когато Пейдж завърши писмата, тя мина в съседната стая при пишещата си машина, а той излезе и се отправи по коридора към старинната зала с колони, където всяка заран в десет часа събираше редакционния си персонал на конференция, за да обсъждат статиите и разпределението на новините за следния ден. Малкълм Мейтланд, помощник главният му редактор беше вече там и разговаряше с Хартли Слейд, който завеждаше културния отдел; и когато Пейдж влезе, след него дойдоха спортният редактор Пул, заедно с Хорейс Балмър, шефът на рекламния отдел.