Читать «Северна светлина» онлайн - страница 11

— Какво ново от Египет? — запита Хенри, след като се поздравиха с „добро утро“.

— Каналът все още блокиран — отговори Фенуик, — американците не могат да получат разрешение да изтеглят корабите си с цимент. Крал Сауд разговарял с Айзенхауер. Ще получи реактивни самолети и повече танкове. Насър продължава да бълва заплахи наляво-надясно… израелците не отстъпват. У нас почва да се чувства липса на петрол. Идън пристигнал със семейството си в Панама…

Пейдж слушаше мълчалив, всяка дума отваряше още пресните рани, които му бе причинило това позорно поражение.

— Какви са вътрешните новини?

— Една гнусна история от Белфаст. Двойно убийство и самоубийство… съпруга, любовник и съпруг, всички с прерязани гърла.

Подробностите, които Хенри набързо прочете, бяха наистина ужасни.

— Махнете я! — каза той.

— Няколко реда на последната страница? — предложи Фенуик.

— Не, нито ред!

Останалите новини, които той набързо прегледа, нямаха нищо ободрително. Положението в Средния изток се влошаваше: без съмнение, в Кипър назряваха нови усложнения.

— Нещо друго? — запита той.

Франк, чиято работа беше да „пресява“ новините от телетипа и да подбира тия, които засягаха североизточната част на страната, каза:

— А това?

Листа, който подаде на Хенри, беше един телепис от протоколите на парламентарните дебати в събота вечер. Той бе подчертал два реда със син молив.

В отговор на едно запитване от страна на мистър Бърни Кедмъс, депутат от североизточната избирателна колегия, мистър Филип Лестър отговори от името на правителството, че доколкото му е известно слуховете за това, което почитаемият член на Парламента благоволи да нарече проект АРА са лишени от всякакво основание.

— Проект АРА? — погледна Хенри въпросително ту единия, ту другия.

— Никога не съм чувал подобно нещо — каза Фенуик.

— АРА — повтори Франк и сви вежди. — Да не е нещо за Администрацията на реактивната авиация?

— Не е вероятно — отговори Фенуик. — Възможно е да е празен шум. Този Кедмъс все се изсилва.

Хенри му върна телеписа.

— Все пак някой да проучи. Младият Люис, ако може да го освободите.

Той се изкачи по витата каменна стълба в кабинета си. Мис Мофат, неговата секретарка, която завеждаше също и абонаментите, подреждаше в това време пощата. Вече в доста напреднала възраст, с неутрална външност, напомняща по-скоро пенсионирана учителка, с безцветно лице и прошарени коси, тя носеше лете и зиме сива пола и сива плетена жилетка. Мофат беше фактически незаменима, тъй като изпълняваше всякакъв вид случайни поръчения, а също и сериозни задачи и то без ни най-малък шум. Назначена в редакцията от Роберт Пейдж още преди тридесетина години, тя никога не бе признала напълно сина за приемник на бащата. Тази сутрин имаше нещо особено в нейното държание. Хенри схвана изведнъж, че тя има нещо да му казва. Тя го остави да прегледа писмата и се зае да развързва възлите на едно парче канап от колет, като го навиваше в хубавичко стегнато кълбо — страдаше от манията за дребни икономии и събираше връвки, половинки листа хартия и всякакъв вид дребни неизползвани марки, сякаш представляваха банкови авоари. И когато Хенри се приготви за диктовка, тя каза: