Читать «Свидетелства за прехода 1989 - 1999» онлайн - страница 3

Иван Костов

* * *

Това пътуване назад във времето не беше никак лесно.

Първите ми и непрекъснати стимули бяха въпросите на внуците ми Иван и Виктор, нескриваната гордост на Емма. И обещанието, което дадох на Иван Вукадинов, че ще напиша тази книга.

В многото тягостни и мъчителни моменти, както винаги, ме окуражаваха Елена и дъщерите ми. Мина беше първият ми най-задълбочен и критичен читател.

Не мога да изброя всички приятели и бивши съратници, на които благодаря за техните отзиви, за отговорите на въпросите ми и за споделени спомени.

Сърдечно благодаря на Полина Крайнева, която много ми помогна за събирането, проверката и систематизацията на многобройните изходни материали – нормативи, стенограми, доклади и публикации.

Признателен съм на фондация „Комунитас“, без чиято всестранна подкрепа тази книга нямаше да бъде възможна, и на редактора ми Венета Домусчиева за положените усилия и внимание.

ПЪРВА ГЛАВА

СТАРТЪТ НА ПРЕХОДА

За прехода мога да свидетелствам само частично – за демократизацията и за създаването на пазарна икономика. Тези два аспекта далеч не го изчерпват.

Наблюдавал съм, но като потърпевш, дълбоките социални, езикови, културни, религиозни, народопсихологически и битови промени. За тях не съм в състояние да бъда източник на интересна информация. Малко е да се каже, че животът на семейството ми бе променен, той бе преобърнат от прехода. За това ще стане дума, но във връзка с първите две теми на този разказ.

В началото възприемахме демократизацията като създаване на многопартийна политическа система, изграждане на държавно устройство от независими и взаимно контролиращи се власти, свободни медии, защитени права и свободи на гражданите. И като че ли толкова, но то е достатъчно, за да се определи при какви условия започнахме. По втората тема следва да се направят предварително три терминологични бележки за създаването на функционираща пазарна икономика:

Използвам най-често термина на Януш Корнай „икономическа трансформация“, защото според мен е най-точен. Учил съм се от него и от Милован Джилас на критичност към социализма и съм убеден, че Корнай по-ясно от всички ни осъзнава какво се случва, когато командната икономика се превръща в пазарна. Не използвам неговото прилагателно „голяма“ за българската икономическа трансформация, защото у нас все още не са елиминирани механизмите на „новата класа“ – на комунистическата номенклатура, описана от Джилас. Политиката у нас все още прави пари, а те отново правят политика, както е вярно, че парите правят политика, а тя им връща повече пари.

За разлика от българските изследвания на прехода, където преобладават публикации на политолози, социолози, разследващи журналисти и др., в англоезичната литература икономистите в много по-голяма степен от всички останали учени са разработили теорията и методологията на икономическия преход, както те най-често наричат процеса. Затова ще бъдат използвани техните термини, индикатори и конструкции за описание и анализ на случилото се.