Читать «Свидетелства за прехода 1989 - 1999» онлайн - страница 2

Тази неголяма група реформатори бяхме подкрепени от българското общество само в един-единствен случай – на предсрочните избори за 38-ото Обикновено народно събрание (ОНС) през 1997 г. През останалото време ни се доверяваха ограничен кръг избиратели. Това ми дава основание да си обяснявам движението напред на българското общество с инициативата и усилията на неговия неголям авангард и връщането му назад, застоя и колебанията – със съпротивата на значителния и бавно подвижен негов ариергард.

Противникът на прехода е българското посткомунистическо общество. То обхваща основно избирателите и ръководствата на БСП и на Демократичната левица, на ДПС, на БББ и на други партии. Но в онова време бе и част от избирателите на СДС и на коалиционните му партньори. Повсеместното присъствие на посткомунистическия мироглед си обяснявам с това, че в една или друга степен всички от моето, от предишното и в определена степен – от следващото поколение, носим остатъците на комунизма. Всички, както казва Антон Павлович Чехов, трябваше капка по капка да изтръгваме роба от себе си.

Незадоволителният резултат от реформата на институциите е пред очите на всички. Почти три десетилетия след началото на прехода ръководителите, администрацията и съставът на прокуратурата и съда, армията и Министерството на вътрешните работи се съпротивляват агресивно и отказват да се реформират. Но когато се вгледаме внимателно, ще видим и резултатите. Те не са малко, макар да стоят настрани от общественото внимание. Като се вземат предвид условията, при които са постигнати, ще се види какви необикновени качества притежава нашата нация, когато е в подем и е вдъхновена.

Тези свидетелства завършват с поканата за започване на преговори за членство с ЕС в края на 1999 г. Те не изчерпват политиките на реформи по време на управлението на ОДС. Поради стремежа към ограничен обем на съдържанието много от направеното в ключови сфери, като социалното и пенсионно дело, образованието, здравеопазването, администрацията, армията и полицията, остана неизказано.

Заслугата за дебатирането, координацията и съгласуването на всички нормативни актове на реформите бе на председателя на парламентарната група (ПГ) на СДС Екатерина Михайлова. По неповторим начин в нея се събираха, подреждаха, съгласуваха и приоритизираха инициативите на законодателната и изпълнителната власт, разбира се, и на депутатите. Без нейната уникална роля нямаше да действаме като единна реформаторска сила. Никое управление впоследствие нямаше такъв политик; не създаде дори част от нашата организация. Затова скоростта и обемът на извършеното никога повече не бяха повторени.

Оставям решението за продължаване на тези свидетелства на читателите. Ако към тях има интерес, той ще ме мотивира да продължа това дълго и мъчително за мен пътуване назад в годините.