Читать «Свидетелства за прехода 1989 - 1999» онлайн - страница 6
Иван Костов
На 11 декември 1989 г., на пленума на Централния комитет на Българската комунистическа партия, новият генерален секретар Петър Младенов изнесе доклад „За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи“. Признанията, че „режимът дегенерира в диктатура на клан, при която реално действащите лица бяха личният кръг на генералния секретар и неговият пропаганден и репресивен антураж“, трябваше да насочат недоволството срещу диктатора Живков. Друга част от признанията – за повсеместната криза, трябваше да демонстрират, че комунистите могат да се справят с нея. Този пленум също не бе старт на българската демократизация. След него не последваха никакви действия.
Митингът на 14 декември бе следствие от признанията на Петър Младенов, които станаха известни на 12 декември. Най-активните сред хората този път не повярваха. Поискаха отмяна на чл. 1 на Конституцията. Страхът накара генералния секретар да каже, че е „по-добре танковете да дойдат“. Този митинг доведе до Националната кръгла маса.
Тя и страхът станаха непосредствена причина за промените на Конституцията от 1971-ва. Действителното политическо начало на демократизацията в България бе на 19 януари 1990 г., когато бе отменен чл. 1 за ръководната роля на БКП. Този старт, под бурния натиск на протеста пред Народното събрание (НС), бе отражение на дълбоката криза във властта на БКП. Тяхното 9-о Народно събрание, под натиска на Националната кръгла маса, направи около 100 значителни промени в Конституцията от 1971-ва. Отмени закона за забраната и разтурянето на БЗНС „Н. Петков“. Разреши провеждане на събрания, митинги и манифестации от гражданите, от политическите и обществени организации – нещо, което гражданите вече правеха. Прие закон за политическите партии и за избиране на Велико Народно събрание (ВНС). С тези институционални промени започна демонтажът на съществените елементи от устройството на тоталитарната държава.
Стартът на прехода в България стана близо година след Кръглата маса в Полша, след Нежната революция в Чехословакия и след премахването на граничната мрежа между Унгария и Австрия.
Мнозина изследователи са вперили поглед в признанията на БКП от 11 декември 1989 г. и не обръщат внимание на действителното икономическо състояние на страната през 80-те и в началото на 90-те години. Това състояние не се определяше от вербалните признания на БКП за криза и грешки, а от нейната неспособност да постави диагноза на политическата, социалната и икономическата криза в страната. Затова действията на изпълнителната и законодателната власт в последното десетилетие на режима на Тодор Живков докараха страната до катастрофа. Това проличава от неговата пълна неадекватност в управлението на икономиката на България.
След началото на перестройката в СССР на голямата част от ръководствата на управляващите тоталитарни партии в социалистическите страни бе станало напълно ясно, че тяхната доктрина е катастрофирала непоправимо. Ръководството на БКП се сниши в очакване и това да се размине, но друга част започна да се подготвя за промените с натрупване на външен дълг в средата на 80-те и със създаване на задгранични дружества с цел износ на конвертируема валута.
