Читать «Свидетелства за прехода 1989 - 1999» онлайн

КЪМ ЧИТАТЕЛЯ

Основа на тези свидетелства е моят прочит на българския публичен интерес. Давам си сметка, че читателят има свой. Освен това всеки сам преценява постигането или пренебрегването на този интерес. Затова там, където съм предположил, че свидетелствата ми ще бъдат оспорвани, съм привел статистически данни, доказателства и официални документи, някои от които се публикуват за първи път. За целите на изложението или сравнението част от публичните статистически данни съм преобразувал по коректен начин. В тези случаи съм посочил как е извършено преобразуването, така че, при наличие на съмнение от страна на читателя, да може да го повтори. Надявам се да не съм допускал съществени технически грешки.

Подготвих така свидетелствата си, за да може всеки, който има други аргументи и желание, да може да води своя задочен дебат. Надявам се да предизвикам такъв и публично, и сред историците, защото в българското общество такъв дебат не е проведен. На нивото на фактите дори не е започнал. Трябва да е ясно на всеки, който иска да дебатира, че неговата собствена или партийна историческа логика за прочит на събитията е абсолютно несъстоятелна, ако не е съобразена с фактите. И ако подобни упражнения имат стойност в дадено общество, това означава, че в него историята не е наука, а поприще за спекулации.

Знам, че читателят възприема много по-лесно поуките от миналото през личните съдби на участниците. В тази книга съм се старал да не засягам, доколкото е възможно, чужди съдби. Направил съм донякъде изключение за себе си и за своето семейство. За нас тези години бяха на изпитания. Споделям преживяното от нас, защото то може да е полезно на някого, който се окаже в нашето положение. Иначе свидетелствата ми засягат големите събития и процеси, които промениха комунистическа България. Признавам, че винаги са ме интересували процесите и в много по-малка степен – лицата. Не влизам с кални обувки в чуждо лично пространство, което е любимо занимание на мнозина у нас. А и не съм вещ в отношенията с хората, освен ако не са работни.

В работни отношения съм влизал с голямо множество от политици и експерти. Много съм научил от Светослав Лучников и Стефан Савов за политиката. На свой ред съм обучил мнозина да станат експерти, с което се гордея. Най-често съм бил наясно кой колко добавена стойност привнася за общата цел на усилията ни. Слабостта ми е била винаги в това, че съм се предоверявал и не съм упражнявал винаги нужния контрол.

Двигателят на българския преход беше една неголяма група от хора в Обединените демократични сили (ОДС). Бяхме професионално достатъчно подготвени и много важно – смели. Всички знаехме какво ще ни се случи впоследствие. Само Александър Божков беше оптимист и вярваше, че ще дойде време, когато всичко създадено от нас ще се разбере и ще се оцени. Никога не съм се надявал на признание. За мен са валидни „парадоксалните заповеди“ на Кент М. Кийт.