Читать «Свечеряване» онлайн - страница 60

А той не й бе обърнал внимание. Трима от приятелите на Елена бяха агонизирали в краката му, а той ги бе пренебрегнал, бе пренебрегнал отчаяния зов за помощ на Бони да ги спаси, да не позволи да умрат.

Обикновено подобно нещо просто щеше да го накара да замине за друг град. Ала неясно защо той все още беше тук и продължаваше да усеща горчивия вкус на последиците от действията си.

Деймън се облегна назад със затворени очи, като се опитваше да пропъди завладяващата миризма на кръв и мухлясалия мирис на… нещо.

Намръщи се и се огледа. Малката баня бе чиста, дори и в ъглите нямаше прах, нито мухъл. Но миризмата не изчезваше.

И тогава си спомни.

12

Спомни си всичко: тесните пътеки и малките прозорци и мухлясалата миризма от старите книги. Преди около петдесет години беше в Белгия и с изненада откри една книга на английски език по този въпрос. Беше чудно, че все още съществува, ала ето че бе пред него: с протърканата си ръждивокафява корица, върху която не се виждаше никакъв надпис, ако въобще е имало написано нещо. Вътре липсваха страници, така че никой нямаше да узнае името на автора или заглавието, ако изобщо са били отпечатани. Всяка „рецепта“ вътре — рецепта, заклинание или магия — съдържаха забранено познание.

Деймън без усилие си припомни най-лесното заклинание:

Кръв от херувим или вампир, е лек за всяка болка и болест, или пакост, сторена от тези, дето танцуват по пълнолуние в гората.

Тези малахи със сигурност правеха пакости в горите, а според древните легенди сега беше месецът на „лятното слънцестоене“. Деймън не искаше да оставя Бони и със сигурност не искаше Елена да види какво смята да направи. Като продължаваше да поддържа главата на Бони над топлата порозовяла вода, той разтвори ризата си. В ножницата, привързана към колана му имаше остър кинжал. Извади го и с ловко движение се сряза в основата на гърлото.

Бликна кръв. Проблемът беше как да я накара да пие. Пъхна кинжала в ножницата, повдигна я от водата и се опита да допре устните й до прореза.

Не, това беше глупаво, помисли си той с непривична самокритичност. Тя отново ще изстине, а ти не можеш да я накараш да преглътне. Пусна Бони обратно във водата и се замисли. След това извади отново кинжала и направи друг прорез: този път върху китката на ръката си. Проследи вената, докато кръвта не само започна да капе, а да тече. Сетне притисна срязаната си китка към устните на момичето, като нагласи главата й под подходящ ъгъл. Устните й бяха полуотворени и тъмночервената кръв се стичаше в красива струйка. От време на време тя преглъщаше. Явно искрата живот не бе съвсем угаснала в нея.

Беше все едно да храниш малко птиченце, помисли си Деймън, изпълнен с огромно задоволство от спомена, от находчивостта си и… от самия себе си.

Лицето му се озари от усмивка.

Сега оставаше само да се получи.

Деймън промени съвсем леко позата си, за да се настани по-удобно и отново пусна топлата вода, докато в същото време продължаваше да придържа Бони и да я храни — ефикасно и елегантно. Беше забавно. По някакъв начин удовлетворяваше склонността му към странни и абсурдни неща. Ето че в момента един вампир не пиеше кръвта на човешко същество, а се опиташе да го спаси, като го хранеше с вампирската си кръв.