Читать «Свечеряване» онлайн - страница 58

Помогни й! Моля те!

Той се извърна към банята, положи Бони върху дебелия килим и я загърна с единия му край като с раковина. Свали ризата, последва го лятното потниче. Смъкна малкия сутиен — размер А, отбеляза тъжно, като се опитваше да не гледа в момичето. Ала не можа да не забележи, че убожданията от иглите на дървото бяха навсякъде по тялото й.

Сега идваше ред на джинсите и тогава се появи малка пречка, защото трябваше да седне и да сложи краката й в скута си, за да събуе стегнато завързаните до глезените гуменки, преди да смъкне джинсите. Както и чорапите.

И това беше всичко, Бони остана гола, с изключение на розовите копринени гащички, с покрито с кръв тяло. Деймън я вдигна и я сложи във ваната, като намокри и себе си. Вампирите асоциираха ваната с кръвта на девственица, но само най-лудите я бяха опитвали.

Когато Деймън потопи Бони във ваната, водата стана розова. Остави водата да тече, защото ваната бе твърде голяма, а после седна, за да обмисли ситуацията. Дървото бе вкарало в нея нещо през иглите си. Каквото и да беше то, не беше добро. Значи трябваше да бъде изхвърлено. Най-разумното решение бе да го изсмуче, все едно е змийска отрова, ала се колебаеше да опита. Първо трябваше да се увери, че Елена няма да размаже черепа му, ако го завари да смуче кръвта на Бони.

Трябваше да постъпи както е най-добре за момичето. Окървавената вода не покриваше докрай слабичкото тяло на Бони, но все пак скриваше подробностите. С едната си ръка Деймън подпря главата на девойката на ръба на ваната, а с другата започна да изстисква отровата от едната й ръка.

Разбра, че е постъпил правилно, когато усети миризмата на борова смола. Течността беше толкова гъста и лепкава, че не бе проникнала докрай в тялото на Бони. Успяваше да изкара малко количество, ала дали бе достатъчно?

Много предпазливо, без да изпуска вратата от поглед и изострил докрай сетивата си, за да долови най-малкото движение, Деймън вдигна ръката й към устните си, сякаш се канеше да я целуне. Вместо това пое китката й в устата си и като потисна инстинктивния си порив да я захапе, само я засмука.

Веднага изплю. Устата му се бе напълнила със смола. Но не беше достатъчно. Дори да прикрепи няколко вампира към тялото на Бони, които да смучат като пиявици, пак нямаше да е достатъчно.

Седна на пети и се втренчи в нея, в тази фатално отровена жена–дете, която можеше да се каже, че бе обещал да спаси. За пръв път осъзна, че е подгизнал до кръста. Отправи гневен поглед към тавана, все едно към небесата, а сетне свали черното си кожено яке.

Какво да прави? Бони се нуждаеше от лекарство, ала той не знаеше от какво точно, а и не познаваше никоя вещица, която да помоли да му даде. Дали госпожа Флауърс бе запозната с тайнственото познание? А и дори и да беше, щеше ли да му даде? Или беше само една побъркана старица? Какво беше най-общото лекарство… за хората? Би могъл да я предаде на грижите на себеподобните й и да ги остави да опитат с нескопосаните си познания — да я отведат в болница — но как там щяха да лекуват момиче, което е било отровено от Другата страна, от тъмни места, които те никога няма да видят, нито да разберат…