Читать «Свечеряване» онлайн - страница 57

Стефан не си направи труда да отговаря. Но Деймън му изпрати блестящата си усмивка, преди да обърне към поршето и да подкара към пансиона.

Подръпна въжето за пране, за което бе завързана Елена. Тя се носеше във въздуха — с издута нощница — над главата на Бони — или по-скоро там, където би трябвало да е главата на Бони. Бони винаги си е била дребничка, а сега, след като бе скована от студ, се бе свила в зародишна поза. Елена можеше на практика да седне върху нея.

— Здравей, принцесо. Прекрасна си, както винаги. Можеш да ми го върнеш с: „И ти не изглеждаш чак толкова зле“.

Това бе едно от най-тъпите встъпления в живота му, помисли си унило Деймън. Но не беше съвсем на себе си. Трансформацията на Стефан го бе изумила — сигурно това не бе наред.

— Дей… мън.

Деймън се сепна. Гласът на Елена беше бавен и неуверен… и абсолютно прекрасен: сладък като меласа, като гъст мед, стичащ се от медната пита. Беше малко по-нисък от преди, беше сигурен в това, и с типичното южняшко провлачване на звуците. За един вампир беше сладък като кръвта, бликнала от отворена човешка вена.

— Да, ангел мой. Наричал ли съм те „ангел“ преди? Ако не, било е голям пропуск.

И докато го изричаше, осъзна, че в гласа й има нещо друго, което липсваше преди: чистота. Пронизващата чистота на ангел или божествено създание. Това би трябвало да го отблъсне, но вместо това само му напомни, че Елена е някой, който трябва да се приема сериозно, а не лековато.

Ще те възприемам сериозно или по-лековато, или както ти искаш, помисли си Деймън, ако не си толкова залепена за брат ми.

За пръв път в живота си, той бе заобиколен от по-силни от него. А за един вампир Силата бе всичко: материално благо, положение в обществото, завоевание, комфорт, секс, пари, сладостта на живота.

Беше странно чувство. Не съвсем неприятно щом бе свързано с Елена. Той харесваше силните жени. От векове търсеше силна жена.

Но погледът на Елена го изтръгна от мислите му и го накара да се завърне в настоящето? Деймън паркира пред пансиона, грабна скованата Бони и се понесе нагоре по тесните, извити стълби към стаята на Стефан. Това бе единственото място, за което бе сигурен, че има баня.

В тясното помещение почти нямаше място за трима, а Деймън носеше Бони. Пусна водата в старата вана на четири крака, като я нагласи да е с пет градуса над ледената температура на Бони. Опита се да обясни на Елена какво прави, но тя изглежда бе изгубила интерес и се носеше на длъж и на шир из стаята на Стефан като пакостлива фея. Постоянно се блъскаше в затворения прозорец, сетне отскачаше до отворената врата и надничаше навън.

Каква дилема. Да помоли Елена да съблече и изкъпе Бони и да рискува тя да обърка нещо? Или да помоли Елена да свърши работата и да ги наблюдава, но без да ги докосва — освен ако не стане напечено? А и някой трябваше да намери госпожа Флауърс и да я помоли за топли напитки. Да напише бележка и да изпрати Елена да я занесе? Но всеки миг можеше да се случи нещо непредвидено.

В този миг Деймън улови погледа на Елена и всички дребни и незначителни грижи изчезнаха. Думите се появиха в мозъка му, а не през ушите.