Читать «Свечеряване» онлайн - страница 56
Лиза Джейн Смит
— Дърветата? — Стефан хвърли бърз поглед към надупчената ръка на Бони. — Трябва да ги изведем на открито и да ги потопим в топла вода. Ти вземи Елена…
— … и тази кола и заедно с Бони се върни обратно пансиона. Събуди госпожа Флауърс. Направи всичко, което е по силите ти за Бони. А аз ще продължа напред и ще намеря Мередит и Мат…
— Те са малко по-нагоре по пътя, нали? Струва ми се, че оттам дойде първия прилив на Силата.
Прилив, така ли? Защо да не бъдем честни и не го наречем просто съвсем слаба вълничка?
И докато все още беше свежо в паметта му… М за малка, А за арогантна и Т за твар. Пасна си страхотно. Жалко, че имаха различни имена, а не се казваха Мат, защото важеше за всички тях.
— Попитах, става ли?
Деймън се завърна в настоящето.
— Не, не става. Другата кола е счупена. Не може да върви.
— Ще я закача за себе си и ще я летя с нея. — Стефан не се хвалеше, просто съобщаваше факт.
— Дори не е цяла.
— Ще свържа парчетата. Хайде, Деймън, съжалявам, че се държах така. Изобщо нямах представа какво става. Но Мат и Мередит навярно в момента умират и дори и с новопридобитата си Сила и с цялата мощ на Елена, може да не успеем да ги спасим. Повиших най-вътрешната температура на Бони с няколко градуса, но не смея да рискувам да остана и да се опитам да повишавам постепенно общата й телесна температура. Моля те, Деймън. — Слагаше Бони на седалката до шофьора.
Е, това звучеше като стария Стефан, но идвайки от новия и много по-силен Стефан, съдържаше съвсем различен нюанс. Все пак добре, докато Стефан си мислеше, че е мишка, той беше мишка. Край на спора.
По-рано Деймън се чувстваше сякаш е изригнал вулканът Везувий. Сега внезапно му се стори, че сякаш стои близо до Везувий, а вулканът се разтърсва от мощен тътен. Леле! Имаше чувството, че гори само защото беше толкова близо до Стефан.
Призова всички вътрешни сили и мислено се затрупа с лед. Надяваше се, че поне част от тази вътрешна хладина ще проличи в отговора му.
— Ще отида. Ще се видим по-късно… надявам се, че човеците са все още живи.
Когато се разделяха, Стефан му изпрати силно послание на неодобрение — не го наказа с минимална част от силата си, както преди малко, когато го запрати към дървото, а така, че мнението, което имаше за брат си, да проличи във всяка дума.
Деймън изпрати на Стефан последното си съобщение: „Не разбирам — мислеше невинно той след отдалечаващия се Стефан — какво лошо има в това да изразя надеждата си, че човеците са живи? Наскоро посетих магазин, където се продават поздравителни картички — не спомена, че е бил там заради продавачката — и там имаше надписи като «Надявам се да си добре» и «Със симпатия». Така че какво лошо има в това да кажа: «Надявам се, че са живи».“
