Читать «Свечеряване» онлайн - страница 54

Телепатичният отговор на Стефан не беше за по-чувствителни уши.

— Къде са Мередит и Мат? — додаде нетърпеливо.

— Или — продължи Деймън, сякаш Стефан въобще не бе заговарял — означава, че си заслужил поздравления, задето най-сетне си усвоил изкуството на измамата?

— И къде си понесъл Бони? — настоя Стефан, на свой ред пренебрегвайки коментара на брат си.

— Но изглежда все още не си усвоил добре многосричния английски, затова ще ти го кажа колкото може по-просто. Ти започна пръв.

— Аз започнах пръв — отвърна решително Стефан, като видя, че Деймън няма да отговори на нито един от въпросите му, докато не му каже истината. — Аз просто благодарих на Бог, че ти изглеждаше толкова луд или пиян, за да проявиш наблюдателност. Не исках да позволя ти и останалия свят да разберете как точно влияе кръвта на Елена. И ти си замина, без дори да се вгледаш по-внимателно в нея. И без да заподозреш, че бих могъл да те изтръскам като бълха още от самото начало.

— Никога не съм мислил, че си способен на това. — Деймън си представи малката им схватка до най-малките подробности. Беше истина: той никога не бе подозирал, че представлението на Стефан е било точно това — представление — и че той е могъл да победи Деймън по всяко време и да направи с него каквото си поиска.

— А ето я и твоята благодетелка. — Деймън кимна към Елена, която се носеше във въздуха, удържана от — да, така бе в действителност — от въже за простиране, закачено отзад за колата. — На малко по-ниско стъпало от ангелите, но с корона от слава и почест — отбеляза той, неспособен да откъсне поглед от Елена. Елена искреше от толкова ярка светлина, че да я гледаш бе все едно да гледаш към слънцето.

— Изглежда тя също е забравила да скрие своята аура; сияе като най-ярката от звездите.

— Тя не знае как да лъже, Деймън. — Гневът на Стефан бавно нарастваше. — А сега ми кажи какво става и какво правиш с Бони.

Първият импулс на брат му бе да отговори: „Нищо. Защо смяташ, че би трябвало да правя нещо?“, бе почти неустоим — почти. Но Деймън сега се сблъскваше с различен Стефан, какъвто не бе виждал никога досега. Това не беше по-малкият му брат, когото познаваше и когото обичаше да унижава и тъпче, прошепна му гласът на разума и Деймън се вслуша в него.

— Другите две чоооовешки същества — рече Деймън, нарочно удължавайки думата — са в колата. А аз — изведнъж доби целомъдрен вид — водех Бони у вас.

Стефан бе застанал до колата, достатъчно близо, за да може да огледа добре ръката на Бони. Убожданията се покриха с кръв, когато ги докосна. Стефан огледа с ужас пръстите си. Отново опипа ръката на момичето. Много скоро Деймън щеше да започне да се лигави — държание, което той не можеше да понася и искаше да избегне.

Вместо това той се бе съсредоточил върху астрономическия феномен пред очите му.

Луната бе пълна, не много високо в небето, бяла и чиста като сняг. А Елена се носеше плавно във въздуха, облечена в старомодна нощница, затворена до шията, без нищо друго по себе си. Докато се взираше в нея, без да притежава Силата да определи аурата й, можеше да я изучава като момиче, а не като ангел, заобиколен от нажежен до бяло ореол.