Читать «Свечеряване» онлайн - страница 53

Нямаше намерение да им позволи да спечелят. Вдигна я, сякаш беше пух от глухарче и я преметна през рамо. После скочи от колата. Да лети без да смени формата си, беше предизвикателство. Деймън обичаше предизвикателствата.

Реши да я отнесе до най-близкия източник на топла вода, а това беше пансионът. Нямаше нужда да безпокои Стефан. Имаше поне половин дузина стаи в онази бедняшка къща, недостойна за такива фини аристократи като тях двамата. Освен ако не дебне и не си вре носа навсякъде, Стефан едва ли щеше да наднича в чуждите бани.

Оказа се, че Стефан не само душеше наоколо, но и беше много бърз. Едва не се сблъскаха. Деймън и товарът му тъкмо завиваха зад ъгъла, когато се натъкнаха на Стефан, който вече пътуваше по тъмното шосе с Елена, а тя също като Деймън, летеше зад колата.

Първата размяна на думи не беше нито бляскава, нито остроумна.

— Какво, по дяволите, правиш? — възкликна Стефан.

— Какво, по дяволите, правиш ти! — отвърна Деймън или по-скоро бе започнал да казва, когато усети огромна промяна у Стефан и огромната Сила у Елена. Докато по-голяма част от ума му беше стъписан и замаян от изненада, една малка част от него незабавно започна да анализира ситуацията, да открие по какъв начин Стефан се бе превърнал от нищо в…

Какъв ужас! Е, може би все пак ще успее да запази невъзмутимото си изражение.

— Усетих битка — рече Стефан. — А ти откога си се превърнал в Питър Пан?

— Би трябвало да си доволен, че не си бил в разгара на битката. А аз мога да летя, защото имам Сила, момче.

Това бе направо безразсъдна смелост. Във всеки случай беше напълно правилно, когато двамата бяха родени, да се обръща към по-малкия си роднина с ragazzo или „момче“.

Но не и сега. Междувременно част от мозъка му просто не можеше да спре и продължаваше да анализира. Можеше да види, да усети, да направи всичко друго, но не и да докосне аурата на Стефан. Това беше нещо… невероятно. Ако Деймън не беше толкова близо, ако не го бе усетил лично, никога нямаше да повярва, че е възможно една личност да притежава толкова много Сила.

Но хладната и логична преценка на ситуацията го доведе до заключението, че неговата собствена Сила — дори и след като през последните дни бе пил толкова различна и многообразна женска кръв — в момента е нищо в сравнение с тази на Стефан. И същият хладен и логически ум му казваше, че Стефан е бил извлечен от леглото заради случилото се и не бе имал време — или не е бил достатъчно благоразумен — за да скрие аурата си.

— Хм, я се погледни — рече Деймън с целия сарказъм, който успя да призове и се оказа, че му е нужен доста. — Това да не е ореол? Да не би да са те канонизирали за светец, без да съм разбрал? Дали не трябва вече да се обръщам към теб със Свети Стефан?