Читать «Свечеряване» онлайн - страница 46

Мередит и Мат се спогледаха. Момичето сведе поглед и продължи да маха клоните от Бони.

— Боли ли те?

— Не. Малко…

— Трепериш.

— Студено е.

Наистина беше студено. През единствения отворен прозорец, макар и сега напълно задръстен с вечно зелени клони, Мат чуваше шума на вятъра отвън, който свистеше през гъстата зеленина. Изненадващо високо и абсурдно силно се чуваше и скърцането на дърво. Сякаш се огъваше под силния напън на буря.

— Какво, по дяволите, беше онова? — избухна той, като изрита ядно предната седалка. — Онова нещо, заради което извих рязко настрани по шосето?

Мередит вдигна бавно тъмнокосата си глава.

— Не зная, тъкмо се канех да затворя прозореца. Зърнах само някакво движение.

— Изскочи изневиделица точно в средата на пътя.

— Дали беше вълк?

— Нямаше нищо и изведнъж се появи.

— Вълците не са с такъв цвят. То беше червено — обади се равнодушно Бони, като вдигна глава от рамото на Мередит.

— Червено? — Мередит поклати глава. — Беше твърде голямо за лисица.

— И аз мисля, че беше червено — рече Мат.

— Вълците не са червени… ами върколаците? Дали Тайлър Смолуд има в рода си червенокоси?

— Не беше вълк — настоя Бони. — Беше… обърнато.

— Обърнато?

— Главата му беше от грешната страна. Или може би е имало по една глава в двата си края.

— Бони, вече започваш да ме плашиш — заяви Мередит.

Мат не би го признал, но тя започваше да плаши и него. Защото доколкото бе успял да зърне животното, то му се стори деформирано по същия начин, по който го описваше Бони.

— Може би просто сме гледали от грешен ъгъл — предположи той.

— А може би просто сме видели някакво животно, изплашено от… — обади се Мередит.

— От какво?

Мередит погледна към тавана на колата. Мат проследи погледа й. Много бавно, сякаш с въздишка, металът хлътна надолу. После още малко. Сякаш нещо много тежко бе седнало на покрива на колата.

Мат изруга.

— Защо докато бях на предната седалка просто не натиснах педала на газта докрай…? — Взря се напрегнато през гъстите клони, опитвайки се да различи педала на газта и стартера. — Дали ключовете са още там?

— Мат, ние заседнахме в крайпътен ров. Освен това, ако имаше смисъл, щях да ти кажа да дадеш газ докрай.

— Онзи клон щеше да ти отсече главата!

— Да — отвърна просто Мередит.

— Щеше да те убие!

— Ако имаше възможност да се измъкнем, щях да ти го предложа. Но ти виждаше само отстрани, докато аз можех да гледам напред. Дърветата вече бяха там. Във всички посоки.

— Това… не е… възможно! — Мат удари с юмрук по предната седалка, за да подсили думите си.

— А това възможно ли е?

Таванът отново изскърца.

— Вие двамата, престанете да се карате! — извика Бони, но гласът й се удави в хлипания.

В този миг прозвуча експлозия, като оръдеен изстрел и колата внезапно леко се наклони.

— Какво беше това? — изписка Бони.

Тишина.

— … гумата се спука — каза накрая Мат. Сам не си повярва. Погледна към Мередит.