Читать «Свечеряване» онлайн - страница 44

— Всичко е наред. Трябва само да… дръж се — каза Мередит. — Не се тревожи. Няма да те пусна.

Мат усети остро убождане от разцепените краища. Нещо го докосна съвсем леко от едната страна на врата.

— Бони, престани! Дърпаш дървото! Дърпаш го върху Мередит и мен!

— Мат, млъкни!

Младежът се подчини. Сърцето му блъскаше бясно в гърдите. Последното, което усети, бе сякаш нещо се протягаше зад него. Но това е глупаво, помисли си, защото ако Бони наистина мърда дървото, аз мога поне да го задържа неподвижно.

Протегна се зад гърба си и се извъртя леко, за да може да вижда отражението си в прозореца. Ръката му се сключи около дебел израстък, покрит с кора и трески.

Не си спомням да съм видял подобен израстък, когато клонът бе насочен към гърлото ми…

— Стигнах го! — разнесе се приглушен глас и се чу изщракване, когато коланът се освободи. След това, вече по-треперещо гласът продължи: — Мередит? В гърба ми са се забили игли.

— Добре, Бони. Мередит. — Мередит говореше с видимо усилие, но с огромно търпение, по начина, по който всички разговаряха с Елена. — Мат, сега трябва да отвориш вратата си.

— Не са само игли — промълви Бони с глас, изпълнен с ужас. — Това са малки клони. Приличат на бодлива тел. Аз съм… пронизана като…

— Мат! Трябва да отвориш вратата си…

— Не мога.

Тишина.

— Мат?

Мат се бе изпънал и натискаше с краката си. И двете му ръце бяха обхванали дървесния израстък с грапавата кора. Буташе с все сила.

— Мат! — Мередит почти крещеше. — Това нещо прерязва гърлото ми!

— Не мога да отворя вратата! От другата страна също има дърво!

— Как може там да има дърво? Та там е пътят!

— Как може да влезе дърво тук?

Отново последва тишина. Мат усещаше треските — отломки от счупения клон — да се впиват надълбоко в тила му. Ако не помръднеше скоро, после няма да може да го стори никога.

10

Елена се чувстваше неземно щастлива. Сега беше неин ред.

Стефан използва острия нож за отваряне на писма, за да се среже. Тя мразеше да гледа как го прави — да използва инструмент, за да пререже вампирската си кожа; затова стисна очи и погледна чак когато кръвта потече от малкия прорез на врата му.

— Не е нужно да поемаш много, а и не бива — прошепна Стефан. Тя знаеше, че го казва докато все още можеше. — Да не те държа прекалено силно, боли ли те?

Винаги се тревожеше толкова много. Този път тя го целуна.

Тя виждаше колко е изненадан самият той от това, че желае целувките й много повече, отколкото кръвта й. Елена се засмя, бутна го по гръб, надвеси се над него и се поколеба за миг. Знаеше, че той си мисли, че първо ще го подразни. Ала вместо това, тя впи устни в раната като пиявица и засмука силно, докато го накара да изрече „моля те“ наум. Но остана доволна, чак когато го каза на глас.

В полумрака на колата, на Мат и Мередит едновременно им хрумна една и съща идея. Може би тя се бе досетила първа, но и двамата заговориха в един глас.

— Аз съм идиотка, Мат! Как се дърпа седалката назад?

— Бони, ти трябва да пуснеш седалката й назад! Има малка ръчка, можеш да я достигнеш и да я дръпнеш!