Читать «Свечеряване» онлайн - страница 34

Мередит продължи да пише съсредоточено в бележника, докато накрая върху листа се подреди следното:

Пробуждането ще бъде внезапно и шокиращо.

Ти и аз трябва да бъдем там за нейното Пробуждане. По-късно няма да можем да сме там за (нея?). Това е в други ръце.

Мередит остави писалката до дешифрираното съобщение в бележника.

След това се пъхна в спалния си чувал, докато наблюдаваше зорко спящата Бони, както котката дебнеше край миша дупка, докато накрая умората я надви и тя заспа.

— Казала съм какво? — Бони бе искрено изумена на следващата сутрин, докато си изстискваше сок от грейпфрут и наливаше топло мляко в купичката с овесени ядки като съвършена домакиня, макар че в това време Мередит приготвяше бъркани яйца край печката.

— Вече ти го казах три пъти. Думите няма да се променят, обещавам.

— Е — поде Бони, внезапно сменяйки темата, — съвсем ясно е, че Пробуждането ще се случи с Елена. Първо, защото ние трябва да бъдем там, когато се случи и второ — тя е тази, която трябва да се пробуди.

— Именно — съгласи се приятелката й.

— Тя трябва да си спомни коя е в действителност.

— Точно така — кимна Мередит.

— А ние трябва да й помогнем да си спомни!

— Не! — избухна Мередит, изкарвайки яда си на яйцата с пластмасовата шпатула. — Не, Бони, ти не каза това, а и така или иначе не мисля, че ние бихме могли да й помогнем. Навярно бихме могли да я научим на някои малки неща, както прави Стефан. Как да си връзва обувките. Как да разчесва косата си. Но от това, което ти каза, излиза, че Пробуждането ще е шокиращо и внезапно — а и ти не каза, че ние ще го направим. Ти каза само, че трябва да бъдем там, за да я подкрепяме, защото след това някак си вече няма да сме там.

Бони свъси вежди и потъна в мрачен размисъл.

— Няма да сме там? — попита накрая. — Все едно че няма да сме с Елена? Или няма да сме там, като да речем… няма да сме никъде?

Мередит погледна закуската. Внезапно изгуби апетит.

— Не зная.

— Стефан каза, че днес може пак да отидем — напомни й Бони.

— Стефан ще бъде любезен дори в смъртния си час.

— Зная — съгласи се внезапно Бони. — Да се обадим на Мат. Бихме могли да отидем да видим Каролайн… искам да кажа, ако тя пожелае да ни види. И да проверим дали днес е различна. След това ще изчакаме до следобед и тогава ще се обадим на Стефан да го попитаме дали можем да отидем и пак да видим Елена.

В къщата на Каролайн майка й им съобщи, че дъщеря й е болна и ще остане в леглото. Тримата — Мат, Мередит и Бони — потеглиха обратно към къщата на Мередит, но Бони продължи да хапе устните си и да поглежда от време на време назад към улицата на Каролайн. Майката на Каролайн също изглеждаше болна, а под очите й имаше дълбоки тъмни кръгове. А къщата изглеждаше като прихлупена и смазана под надвисналото усещане за наближаваща буря и някакво напрежение.

Пред дома на Мередит Мат зачовърка нещо по мотора на колата си, която постоянно се нуждаеше от ремонт, докато Бони и Мередит се разровиха в гардероба й, за да изберат подходящи дрехи за Елена. Щяха да й бъдат големи, но все пак бяха по-добри от тези на Бони, които пък щяха да й бъдат твърде малки.