Читать «Свечеряване» онлайн - страница 33

Втренчена в мрака в тези тайнствено затворени очи, тя зачака Бони да заговори.

Но вместо това Бони се изправи, приближи уверено бюрото на Мередит, върху което се зареждаше мобилния й телефон, и го взе. Сигурно го бе включила да записва на видео, защото отвори уста и започна да жестикулира и да говори.

Беше ужасяващо. Звуците, които излизаха от устата на Бони, бяха напълно неразбираеми: говореше отзад напред. Обърканите, гърлени или пискливи звуци съдържаха онази зловеща интонация, която направи толкова популярни филмите на ужасите. Но да умееш да говориш по този начин нарочно… не беше възможно за нормално човешко същество или за нормален човешки разсъдък. Мередит имаше мрачното усещане за нещо, което се опитва да протегне разума си към тях, опитва се да ги достигне през някакво невъобразимо измерение.

Може би то живееше наопаки, помисли си Мередит, опитвайки се да се дистанцира, докато страховитите звуци продължаваха. Може би то смята, че могат да го разберат, но просто измеренията им не се пресичаха.

Мередит не можеше да издържа повече. Започваше да си въобразява, че чува думи, дори фрази в преобърнатите звуци и никоя от тях не беше приятна. Моля те, нека спре — сега.

Хленчене и мърморене…

Устата на Бони се затвори с рязко изтракване. Звуците мигом спряха. И тогава, като видео, което се връща назад в забавен кадър, тя пристъпи към спалния си чувал, коленичи, пропълзя в него и отпусна глава на възглавницата — и всичко това, без да отваря очи, за да погледне какво прави.

Това бе едно от най-страшните неща, които Мередит бе виждала и чувала, а през живота си досега бе видяла и чула доста.

Мередит не можеше да дочака до сутринта, за да провери записа.

Стана, отиде до бюрото и занесе мобилния телефон в другата стая. След това го свърза към компютъра и пусна записаното съобщение.

Когато изслуша съобщението няколко пъти отзад напред, реши, че Бони не бива никога да го чува. Щеше да я изплаши до смърт и повече нямаше да иска да има контакти с паранормалното заради приятелите на Елена.

В записа се чуваха животински звуци, премесени с изкривения, забавен глас… който при всички случаи не беше гласът на Бони. Не приличаше и на нормален човешки. Звучеше дори по-зле, когато го пуснеше направо, отколкото когато говореше на обратно — което може би означаваше, че каквото и да е било казано, е трябвало да бъде изречено на обратно.

Сред фона на накъсания и изкривен смях и животинските звуци Мередит различи някакви човешки гласове. И въпреки че те накараха всяко косъмче по тялото й да настръхне, тя се опита да отдели думите сред общите безсмислици. Когато ги свърза, получи следното:

Прооо… буууж… дан… е… то ще… бъ… деее… вне… з… ап… но… и… шо… ки… р… ащо. Тииии… а… з… т… ря… .бва… да… бъ… де… м… тамз… а… нейн… ото… п… робу… жда… не… по… късн… он… яма… д… а… мо… же… мд… ас… ме… та… за… (тук не беше ясно дали следва думата „нея“ или бе само някакво мърморене?)… .т… овае… в… д… ру… гир… ъце…