Читать «Свечеряване» онлайн - страница 36

И тя се носеше безпощадно срещу нея като огромна снежна лавина, нажежена до червено. Успя все пак да се отърси от усещането и да изрече:

— Каролайн няма да направи нищо. Тя подписа тържествена клетва. Знае, че ако я наруши… особено когато… когато знаеш също кой я подписа…

Мередит явно бе разказала на Стефан за гарвана, защото той въздъхна, поклати глава и отстрани нежно Елена, която се опиташе да погледне в лицето му. Тя явно бе усетила общото тъжно настроение, но очевидно не можеше да разбере каква е причината.

— Брат ми е последният, който бих искал да се навърта около Каролайн. — Стефан отметна раздразнено тъмния кичур, паднал на челото му, сякаш си спомни колко много двамата си приличат. — Освен това не вярвам, че заплахата на Мередит, че ще го разгласи в клуба на Каролайн, ако тя наруши клетвата, ще има особен ефект. Вече е затънала твърде надълбоко в мрака.

Бони потрепери вътрешно. Никак не й харесаха мислите, които извикаха у нея думите „в мрака“.

— Но… — поде Мат и Бони осъзна, че и той се чувства по същия начин като нея, зашеметен и изплашен, сякаш всички се впускаха в някакво евтино карнавално забавление.

— Чуйте — заговори Стефан, — има и друга причина, поради която не можем да останем тук.

— Каква друга причина? — попита Мат бавно. Бони бе твърде разстроена, за да говори. Една мисъл отдавна я измъчваше, скрита някъде дълбоко в подсъзнанието й, но всеки път щом се опиташе да изскочи на повърхността, момичето я пропъждаше.

— Мисля, че Бони вече е разбрала. — Стефан я погледна. Тя отвърна на погледа му с очи, замъглени от напиращите сълзи.

— Фелс Чърч — обясни Стефан тихо и тъжно — е построен на място, където се пресичат лей линии. Това са линиите на първичната земна сила, спомняте ли си? Не зная дали е било нарочно. Някои от вас знае ли дали семейство Смолуд са имали нещо общо с избора на мястото?

Никой не знаеше. В стария дневник на Хонория Фел нямаше нищо по въпроса дали семейството на върколака е участвало в избора на местоположението при основаването на града.

— Е, ако е било случайност, е била доста злощастна. Градът, или по-точно казано гробището на града, е било построено точно върху мястото, където се пресичат много лей линии. Тъкмо това го превръща в нещо като фар за свръхестествените същества, лоши и не чак толкова лоши. — Доби смутен вид и Бони разбра, че говореше за себе си. — Аз бях привлечен тук. Както и другите вампири, които познавате. И с всяко свръхестествено създание, което притежава Силата и идва тук, този фар става все по-мощен. По-ярък. По-привлекателен за други притежатели на Силата. Това е един порочен кръг.

— И рано или късно някое от тях ще види Елена — продължи вместо него Мередит. — Бони, не забравяй, че това са създания като Стефан, но без неговите морални принципи. Когато те я видят…

При мисълта Бони едва не избухна в сълзи. Сякаш виждаше пред очите си безброй бели пера, които бавно се сипят върху земята.

— Но… тя не беше такава, когато се събуди за пръв път — настоя Мат. — Тя говореше. Мислеше рационално. Не летеше.