Читать «Свечеряване» онлайн - страница 32

8

Старинният часовник показваше три часа сутринта, когато Мередит внезапно се събуди от дълбокия си сън.

Прехапа устни, за да възпре вика си. Едно лице се бе надвесило над нея, обърнато наопаки. Последното, което си спомняше, бе, че лежи по гръб в спалния си чувал и говори с Бони за Аларик.

Сега Бони се бе надвесила над нея, но лицето й бе обърнато на обратно, а очите й бяха затворени. Беше коленичила до възглавницата на Мередит и обратно насоченият й нос докосваше този на Мередит. Като се прибави към това и странната бледост на лицето й, както и накъсаният й горещ дъх, който гъделичкаше челото на Мередит, всеки — абсолютно всеки, помисли си Мередит — щеше да се разпищи от ужас.